Като наближи кръстовището на „Канал стрийт“ и авенюто край Градския парк, последната пресечка преди да излезе на естакадата, Ключаря забеляза, че светофарът не работи. Движението се регулираше от един полицай, застанал в средата на кръстовището.
Няколко метра преди това той усети, че една от гумите се спука.
Веднъж моторизираният полицай Николас Кланси от нюорлийнската полиция бе определен от озлобения си сержант като „най-тъпото ченге от бранша, друг като него рядко може да се намери.“
Но в думите му имаше истина. Независимо от дългогодишната служба, която го беше превърнала във ветеран, Кланси нито веднъж не бе издигнат в чин и не бе предложен за повишение. Досието му беше безславно. По време на стажа си не бе арестувал почти никого и не бе извършил нищо значително. Когато Кланси се впуснеше да преследва някоя кола с превишена скорост, шофьорът винаги се изплъзваше. Веднъж при едно улично сбиване бяха казали на Кланси да сложи белезници на някакъв подозрителен тип, заловен от друг полицай. И докато Кланси се мъчеше да откачи белезниците от колана си, заподозреният беше изминал вече няколко пресечки. При друг случай някакъв отдавна търсен банков бандит, възприел божията вяра, бе решил да се предаде на Кланси насред града. Бандитът предаде оръжието си, но Кланси го изпусна на земята. При падането револверът изгърмя, а сепнатият бандит тутакси промени намеренията си и побягна. Измина цяла година, през която престъпникът извърши още шест обира, преди да го заловят.
Само едно спасяваше Кланси от уволнение през всичките години — изключително добродушният му нрав, на който никой не можеше да се противопостави, като към него се прибавяше и изражението му на тъжен клоун, съзнаващ своите недостатъци.
Понякога, пред себе си, Кланси изпитваше желание да извърши нещо наистина значително, та ако не изчисти досието си, то поне да го направи недотам безлично. Но досега беше претърпял пълен неуспех.
Само една-единствена дейност от служебните задължения на Кланси не представляваше трудност за него — регулирането на уличното движение. И това му доставяше удоволствие. Ако му се удадеше възможността да върне историята назад и да предотврати изобретяването на автоматичната светофарна уредба, той би го направил с удоволствие.
Преди десет минути, като забеляза, че светофарът при „Канал стрийт“ и авенюто при Градския парк не работи, той съобщи по радиотелефона за това, паркира мотора си наблизо и се зае да регулира движението на кръстовището. Надяваше се, че аварийната служба няма да пристигне скоро.
Кланси забеляза сивия форд на отсрещната страна на авенюто, който намали скорост и спря, Ключаря остана неподвижен на мястото си.
Кланси разгледа лявото задно колело, което беше легнало върху джантата.
— Гума ли спукахте?
Ключаря кимна. Ако Кланси беше малко по-наблюдателен, той би забелязал побелелите пръсти на шофьора, стиснали кормилото. Обзет от горчиво разкаяние, Ключаря си спомни за една съвсем малка дреболия, която не бе догледал в старателно разработения си план. Резервната гума и крикът се намираха в багажника. За да ги извади, трябваше да отвори задния капак и да покаже на бял свят кожените палта, сребърната купа, подноса и куфарите.
Облян в пот, той продължи да чака. А полицаят не даваше никакви признаци, че ще се отмести.
— Май ще трябва да свалим колелото, а?
Ключаря отново кимна. Той прецени обстановката. Можеше да смени бързо гумата. Най-много за три минути. Крикът! Гаечният ключ! Да отвинти гайките! Да свали колелото! Да сложи резервното! Да го притегне! Да метне спуканата гума, крика и ключа на задната седалка! И да затвори багажника! После щеше да потегли. По естакадата. Само това ченге да се разкара.
Другите коли зад форда започнаха да намаляват скорост, а някои спираха, преди да завият към централното платно. Една дори се отдели веднага от колоната. Гумите й изсвистяха зад него. Нечий клаксон изсвири възмутено. Ченгето се наведе и се опря на вратата до Ключаря.
— Я гледай колко коли се насъбраха!
— Да — преглътна Ключаря.
Ченгето се изправи и отвори вратата.
— Хайде, действайте!
Ключаря извади ключа от таблото. Слезе бавно от колата и се опита да се усмихне.
— Няма нищо, ще се оправя.
Притаил дъх, Ключаря изчака, докато ченгето оглеждаше движението по кръстовището.