Наблизо се намираше врата с надпис „За цветнокожи дами“. А на съседната беше написано „Склад за операционни материали“. През стъклената преграда се виждаше, че вътре е тъмно.
Отвори вратата и влезе, като се промъкна между една кислородна палатка и апарат за изкуствено дишане. В полумрака успя да намери свободно място, където коленичи. Привикнали към мекия килим, коленете му опряха твърдия под, но сега това нямаше значение. Той сключи молитвено ръце и сведе глава.
Колко странно, но за пръв път от толкова години Къртис О’Кийф не можа да намери думи за онова, което му бе на сърцето.
18
След изминалия ден като успокояващ балсам над града бавно припадаше здрач. Скоро, помисли си Питър, ще настъпи нощта със съня и кратките часове на забравата. Утре неотложните събития от изминалия ден щяха да преминат в сянка. И ето сумракът вече бележеше първите минути на онези часове, които накрая изцеляваха всяка болка.
Ала още много нощи и дни трябваше да изминат, докато участниците в събитията от този ден се отърсят от преживяната трагедия и ужаса. Много вода от Лета21 ще трябва да изтече, за да премине всичко в забрава.
Работата, а не безделието, помагаше на ума да превъзмогне всичко това.
А от първите часове на следобеда работа имаше колкото щеш.
Останал сам в кабинета си на мецанина, Питър прегледа извършеното и предстоящото.
Тъжният и мъчителен процес по установяване самоличността на загиналите и уведомяването на близките им накрая беше приключил. Беше започнала подготовката за погребенията, за които хотелът можеше да окаже съдействие.
А малкото, което можеше да се направи за ранените, извън грижите в болничните заведения, вече бе свършено.
Аварийните отреди от пожарната и полицията отдавна си бяха отишли. На тяхно място пристигнаха монтьорите от асансьорния сервиз, които внимателно проучваха всеки детайл от оборудването на асансьорите в хотела. Щяха да работят цялата вечер и на следващия ден. Междувременно някои от асансьорите бяха пуснати в движение.
Предвкусвайки с мрачно настроение големите суми, които трябваше да бъдат изплатени, застрахователните агенти усилено разпитваха свидетелите и записваха фактите.
В понеделник група от специалисти от Ню Йорк щеше да пристигне и да изготви план за подмяната на механизмите на всички пътнически асансьори с нови. Това щяха да бъдат първите големи разходи на новото ръководство Албърт Уелс-Демпстър-Макдермот.
Молбата на главния механик за излизане в оставка лежеше на бюрото на Питър. Смяташе да се съгласи.
Главният механик, Док Викърн, трябваше да бъде изпратен с нужното уважение и да му бъде отредена заслужена пенсия за дългогодишната му служба в хотела. Питър щеше да се погрижи за всичко.
И за мосю Ебран, главния готвач, също щеше да се погрижи. Само че неговото пенсиониране трябваше да приключи по-бързо и на негово място да бъде издигнат Андре Лемю.
От младия Андре Лемю — с идеите си за създаване на специализирани ресторанти, интимни барове и промените за целия хранителен комплекс — щеше да зависи много от бъдещото развитие на „Сейнт Грегъри“. Хотелите не разчитат единствено на предлагането на стаи. Те могат да бъдат заети всеки ден и пак да се стигне до фалит. Източникът на печалбите идваше от специалните услуги, като от конгресите, вечерите в ресторантите и баровете.
Трябваше да се пристъпи към назначаването и на други служители, към реорганизация на отделите и ново разпределение на задачите. Като отговорен вицепрезидент Питър щеше да бъде зает в по-голямата част от времето с ръководна дейност. Необходим му беше помощник-главен управител, който да наблюдава текущата работа в хотела. Назначеният на тази длъжност трябваше да бъде млад, енергичен, и когато се налага, привърженик на строга дисциплина, но и да умее да се разбира с по-възрастните сътрудници. За такава длъжност би бил подходящ дипломант от колежа по хотелско дело. Питър реши в понеделник да позвъни на декана на Корнелския университет Робърт Бек. Деканът поддържаше връзки с много от бившите си изявени студенти. Вероятно имаше човек подръка.
Независимо от трагичните събития през изминалия ден трябваше да се мисли и за бъдещето.
Личните му планове бяха свързани с Кристин. Тази мисъл го въодушевяваше и вълнуваше. Предстоеше им да уточняват много неща. Но той знаеше, че това ще се уреди. Преди малко Кристин си тръгна за дома си в „Джентили“. Не след дълго и той щеше да я последва.
Очакваха го и други недотам приятни проблеми. Преди час капитан Йолис от нюорлийнската полиция се отби в кабинета на Питър. Беше приключил току-що разговора си с кройдънската дукеса.