— Когато си в нейната компания — каза Йолис, — седиш и не проумяваш какво се таи под това непоклатимо ледено покритие. Жена ли е? Съзнава ли наистина как е умрял мъжът й? Видях тялото му, Боже Господи! Да не се случва с никого! Та тъкмо затова беше и дошла. Малко жени биха издържали на тази гледка. А в нея нищо не трепна. Никакво съчувствие и никакви сълзи. Само отметна глава назад, както тя умее, и погледна високомерно. Ако трябва да ви кажа истината като мъж — тя ме привлича. Обхваща те някакво желание да разбереш каква е в действителност — детективът млъкна и се замисли. — Да — добави сетне Йолис в отговор на въпроса на Питър, — ние ще я обвиним в съучастие и ще я арестуваме след погребението. А какво ще стане след това — дали съдът ще я изпрати в затвора, ако защитата поддържа тезата, че мъжът й я е подвел към съучастничество, а той самият е мъртъв… Всъщност ще видим.
Огилви бил вече подведен под отговорност, съобщи полицаят.
— Обвинен е в съучастие, а по-късно навярно ще му добавят и нови обвинения. Ще реши прокурорът от окръжния съд. При всяко положение, ако смятате да му пазите място, не разчитайте на него през следващите години.
— Съвсем не разчитаме.
Реорганизацията на охраната в хотела заемаше едно от първите места в списъка със задачи на Питър.
След като капитан Йолис си замина, кабинетът утихна. Свечеряваше се. Подир малко Питър чу как някой отвори външната врата. На вратата на кабинета се почука и той отговори:
— Влез!
Беше Алоисиъс Ройс. Младият негър носеше поднос с кана мартини и чаша. Остави подноса на бюрото.
— Реших, че няма да имате нищо против да опитате това.
— Благодаря — каза Питър. — Но аз никога не пия сам.
— Очаквах, че ще ми го кажете — и Ройс извади от джоба си още една чаша.
Отпиха мълчаливо. Преживяното през деня все още тегнеше в душите им, за да се отдадат на веселие и наздравици.
— Доведохте ли госпожа Лаш? — попита Питър.
Ройс кимна.
— Закарах я направо в болницата. Наложи се да минем през отделни входове, но вътре се срещнахме и аз я отведох при господин О’Кийф.
— Благодаря ви.
След позвъняването на Къртис О’Кийф Питър трябваше да намери човек, комуто можеше да разчита. Затова помоли тъкмо Ройс да отиде там.
— Когато пристигнахме, бяха свършили операцията. Ако няма усложнения, младата дама, госпожица Лаш, ще се оправи.
— Радвам се да чуя това.
— Господин О’Кийф ми каза, че щели да се оженят, след като тя оздравее. Изглежда, тази идея се хареса и на майката.
— Надявам се, че на много майки ще им хареса — отвърна Питър с лека усмивка.
Настъпи мълчание, а после Ройс рече:
— Разбрах за срещата тази сутрин. За вашето становище и после как всичко се обърнало.
Питър кимна.
— В хотела няма да има повече сегрегация. Напълно. Отсега нататък.
— Допускам, че очаквате да ви благодаря. За това, че сте ни предоставил това, което ни се пада по право.
— Не — каза Питър. — А вие отново ставате язвителен. Все пак ми е любопитно да разбера дали сте решил да останете при У.Т. Знам, че това ще му се понрави, а пък и вие ще бъдете напълно свободен. В хотела има доста работа от юридически характер. Бих могъл да се погрижа да поемете известна част от нея.
— Много съм ви благодарен — каза Ройс. — Но отговорът ми е отрицателен. Вече казах на господин Трент днес следобед — ще си отида веднага щом се дипломирам — той отново наля мартини и се загледа в чашата си. — Ние сме в състояние на война, вие и аз — ние имаме коренно различни позиции. И докато сме живи, това няма да се промени. Ще се постарая с придобитите юридически познания да помогна на събратята си. Очаква ни голяма борба — и от правно, а също от всякакво друго естество. Тя няма да бъде винаги честна и от наша, и от ваша страна. Но ако сме несправедливи, нетолерантни и неблагоразумни, трябва да знаете, че сме го научили от вас. И нас, и вас ни очакват неприятности. А вие тук също ще си получите заслуженото. Вие премахнахте сегрегацията, но това не е всичко. Очакват ви проблеми с онези наши сънародници, които няма да одобрят вашите действия, и с негрите, които няма да се държат добре и ще ви създават неприятности, защото просто са си такива. А какво ще правите с негрите алармаджии, с негрите тарикати или с полупияните негри ромеовци? И такива има сред нас. Когато белите се държат по този начин, вие преглъщате неприятната страна, опитвате се да се усмихнете и много пъти намирате извинения. Но ако това се случи с негри, какво ще правите тогава?
— Може би няма да е лесно — каза Питър. — Ще се опитам да бъда обективен.
— Вие ще бъдете, но другите няма да бъдат обективни. И всъщност това ще бъде войната. Само едно е хубаво.