— Вярно ли е това, госпожице Прейскът?
Тя кимна леко в знак на съгласие.
— И заедно с тях ли дойдохте в този апартамент?
— Да — отново пошепна тя.
Питър изгледа въпросително Марша и накрая каза:
— От вас зависи, госпожице Прейскът, дали ще подадете официално оплакване, или не. Каквото и да решите, хотелът ще ви защити, но се опасявам, че има много истина в думите на Ройс за разгласяването на случая. И навярно ще се вдигне шум, и то, предполагам, голям и неприятен — и добави: — Разбира се, това трябва да реши баща ви. Не смятате ли, че трябва да му позвъня, за да дойде тук?
Марша вдигна глава и за пръв път погледна Питър в очи:
— Баща ми е в Рим. Моля ви, никога не му казвайте.
— Убеден съм, че нещата могат да се уредят без шум. Който и да е, струва ми се, не би могъл да излезе лесно от това неудобно положение. — Питър заобиколи леглото и с изненада установи, че тя е съвсем младо момиче и при това много хубава. — Мога ли да ви бъда полезен с нещо?
— Откъде да знам. Не зная — и тя отново заплака, но по-приглушено.
Питър неуверено извади бяла ленена кърпичка. Марша я взе, изтри си сълзите и си издуха носа.
— По-добре ли сте?
Тя кимна:
— Благодаря ви.
В ума й витаеше смесица от различни чувства: обида, срам, гняв, някакъв стремеж за сляпа мъст, независимо от последиците, и желание, което опитът й подсказваше, че е неосъществимо — да бъде прегърната от любящи и силни ръце. Но над тези чувства преобладаваше непреодолимо физическо изтощение.
— Струва ми се, трябва да си починете — Питър Макдермот отметна завивката на неизползваното легло и Марша се плъзна под нея върху одеялото. До лицето си усети приятната хладина на възглавницата.
— Не искам да остана тук. Не мога — каза тя.
— След малко ще ви закараме у дома ви — кимна Питър със съчувствие.
— Не! И там не искам! Моля ви, не би ли могло другаде… в хотела?
Той поклати глава:
— Страхувам се, че хотелът е пълен.
Алоисиъс Ройс бе влязъл в банята, за да измие кръвта от лицето си. На връщане застана на вратата на съседната стая. Като видя разместените мебели, препълнените пепелници, разлетите бутилки и изпочупени чаши, той подсвирна тихичко.
— Струва ми се, че тук е имало истински гуляй — отбеляза Ройс, когато Макдермот се приближи до него.
— Така изглежда — каза Питър и затвори вратата между гостната и спалнята.
— Вероятно в хотела може да се намери някакво място — замоли се Марша. — Не бих могла да си ида у дома тази нощ.
— Навярно стая 555 е свободна — колебливо каза Питър и погледна Ройс.
Стая 555 представляваше малко помещение и беше на разположение на заместник-главния управител. Питър рядко я използуваше, освен за да се преоблече в нея, и сега тя бе свободна.
— Чудесно — каза Марша. — поне докато някой позвъни у дома. Помолете да се обади икономката Ана.
— Ако желаете, аз ще отида за ключа — предложи Ройс.
Питър кимна.
— Само на връщане се отбийте и вземете оттам халата. Предполагам, че ще се наложи да повикате камериерката.
— Ако я повикате тук точно сега, все едно че ще направите съобщение по радиото.
Питър се размисли. При сегашното положение нищо не би могло да спре клюката. Неизбежно новината за такъв род инциденти се разнасяше сред служителите на всеки хотел подобно телеграфа на джунглата. Той прецени, че няма смисъл да усложнява нещата.
— Добре, тогава сами ще свалим госпожица Прейскът със служебния асансьор.
Младият негър току-що беше отворил вратата, когато отвън проникнаха гласове и вълна от развълнувани въпроси. Питър бе забравил за миг тълпата от разбудени гости пред вратата. Той чу отговорите на Ройс, който спокойно ги убеждаваше, и после гласовете затихнаха.
Притворила очи, Марша промърмори:
— Не ми казахте кой сте.
— Извинете, трябваше да ви обясня.
И той каза името си и длъжността си в хотела. Марша слушаше, без да отговаря, съзнавайки смисъла на думите му, но преди всичко възприемаше спокойния уверен глас. След известно време притвори очи и мислите й уморено взеха да блуждаят. После смътно усети, че Алоисиъс Ройс се върна, че й помогнаха да стане от леглото и да облече халата и я преведоха бързо през някакъв тих коридор. След асансьора имаше друг коридор и после друго легло, в което се отпусна спокойно. След това успокояващият глас каза:
— Сега всичко е наред.
Разнесе се шум от течаща вода, някой й каза, че ваната е готова и тя се надигна колкото да се добере до банята, където се заключи.
В банята имаше внимателно сгъната пижама, която облече.
Беше й голяма — мъжка пижама в тъмносин цвят. Ръкавите закриваха ръцете й и макар че подгъна панталоните, имаше опасност да се препъне в тях.