— Благодаря ви, че ми помогнахме да уредя въпроса на четиринайсетия етаж. Настанихме чудесно господин Уелс в 1410. Доктор Арънс уреди медицинската сестра, а главният механик инсталира кислород.
Лицето на администратора беше придобило сковано изражение, когато Питър се приближи към него, но сега чертите му се смекчиха.
— Не разбрах, че работата е така сериозна.
— Стори ми се, че той беше на косъм от смъртта, и затова поисках да разбера защо са го преместили в друга стая.
Администраторът кимна сериозно:
— При това положение обезателно ще проуча случая. Можете да бъдете сигурен.
— И на единайсетия етаж имахме неприятности. Ще ми кажете ли кой е в 1126-7?
Администраторът разлисти картоните и извади визитна картичка:
— Господин Станли Диксън.
— Диксън — това беше едно от двете имена, които Алоисиъс Ройс му спомена, след като оставиха Марша.
— Той е син на автомобилния търговец. Господин Диксън старши често посещава хотела.
— Благодаря ви — Питър кимна. — Можете да смятате стаята за свободна и да наредите на касиера да изпрати сметката по пощата.
Внезапно му хрумна:
— Не, всъщност утре ми изпратете сметката, а аз ще напиша писмо. Трябва да предявим иск за щетите, след като изчислим на каква сума възлизат.
— Добре, господин Макдермот — промяната в отношението на администратора беше повече от очевидна. — Ще предам на касиера вашето нареждане. А сега апартаментът е свободен.
— Да!
Питър реши да не разгласява, че Марша се намира в стая 555, а при това тя би могла да си тръгне сутринта незабелязано. Това му припомни, че беше обещал да позвъни в дома на Прейскът. Като пожела приятелски лека нощ на администратора, той прекоси фоайето към едно от свободните бюра, на което през деня седеше един от помощник-управителите. Намери телефона на Марк Прейскът в указателя и помоли да го свържат. Звъненето продължи доста време, след което се обади някакъв сънен женски глас. Той се представи и каза:
— Трябва да предам едно съобщение на Ана от госпожица Прейскът.
Гласът с подчертан южняшки акцент каза:
— Ана е на телефона. Как е госпожица Марша?
— Добре е, но ме помоли да ви предам, че ще остане да нощува в хотела.
Икономката попита:
— Кой казахте, че се обажда?
Питър обясни търпеливо:
— Вижте — каза той, — ако желаете да проверите, защо не ми позвъните? Наберете хотел „Сейнт Грегъри“ и поискайте да ви свържат с бюрото на помощник-управителя във фоайето.
Жената отговори с явно облекчение:
— Да, господине, така ще направя.
След по-малко от минута те отново разговаряха:
— Сега е добре — каза тя, — вече съм сигурна с кого говоря. Ние малко се безпокоим за госпожица Марша, понеже баща й замина, та затова.
Като затвори телефона, Питър усети, че отново мисли за Марша Прейскът. Реши да поговори с нея на другия ден и да разбере какво точно се е случило, преди да се опитат да я изнасилят. Безредието в апартамента например навеждаше на някои неизяснени въпроси.
Той забеляза, че Хърби Чандлър го наблюдава крадешком от мястото си на старши пиколо. Сега Питър се приближи към него и каза рязко:
— Мисля, че ви наредих да проверите безредиците на единайсетия етаж.
От невестулковото лице на Чандлър го гледаха две невинни очи.
— Но аз бях там, господин Мак. Обиколих етажа и всичко беше спокойно.
Всъщност така си и беше, помисли си Хърби. Най-накрая, изнервен, той се бе качил до единайсетия етаж и за негово облекчение каквито и неуредици да е имало преди това, когато той пристигна, всичко беше утихнало. А като се върна във фоайето, разбра, че двете момичета, поръчани по телефона, са си отишли незабелязано.
— Не сте гледал и слушал много усърдно.
Хърби Чандлър поклати упорито глава.
— Мога само да ви кажа, че направих както ми наредихте, господин Мак. Казахте ми да се кача и аз се качих, макар че това не влиза в задълженията ми.
— Добре — каза Питър и макар да усещаше инстинктивно, че старши пиколото знае повече, отколкото казва, той реши да не настоява. — Ще направя справка по този въпрос и може отново да си поговорим.
Докато прекосяваше фоайето и влизаше в един от асансьорите, той усети, че Хърби Чандлър и инспекторът на хотела Огилви го наблюдават. Този път изкачи само един етаж, до мецанина.
Кристин чакаше в канцеларията си. Беше събула обувките си и подвила крака под себе си в големия кожен фотьойл, на който се настани преди час и половина. Бе затворила очи, а мислите й витаеха далеч във времето и пространството. Тя се разсъни, когато Питър влезе.