— Никога да не се омъжваш за служител на хотел — каза Питър. — Тяхната работа няма край.
— Навреме ме предупреждаваш — отвърна Кристин. — Не съм ти казала, но си изгубих ума по новия помощник-готвач, дето прилича на Рок Хъдсън.
Тя протегна ръка да обуе обувките си.
— Има ли други неприятности?
Той се засмя, зарадван от гласа и вида на Кристин.
— Най-вече други. Но ще ти разкажа, като тръгнем.
— Къде?
— Където и да е, само да се махнем от хотела. Днес доста ни се събра.
Кристин се замисли:
— Бихме могли да отидем във Френския квартал. Там има още отворени заведения. Или ако искаш, ела у нас — аз съм вълшебница на омлетите.
Питър й помогна да стане и я поведе към вратата, където угаси осветлението на кабинета.
— Омлет — заяви той, — това е нещо, което наистина съм желаел, но съм нямал понятие, че е така.
9
Като заобикаляха локвите, останали след дъжда, те тръгнаха към един паркинг на етажи, който се намираше на няколко преки от хотела. Небето над тях се проясняваше след отминалата буря и през облаците започваше да надзърта още неналялата се луна. Над центъра на града се спускаше тишина, нарушавана от време на време от някое случайно късно такси и от рязкото потропване на обувките им, което отекваше сред каньона от притъмнели здания.
Съненият служител от паркинга докара фолксвагена на Кристин и те се качиха. Питър седна на предната седалка до шофьора и преви дългото си тяло като полузатворено джоб-но ножче.
— Това се казва живот! Нали не възразяваш, ако се протегна? — и той постави ръката си върху облегалката на шофьорската седалка, почти докосвайки раменете на Кристин.
Докато чакаха зелената светлина на „Канал стрийт“, пред тях се плъзна един от новите автобуси с климатична инсталация към централния булевард.
— Щеше да ми казваш какво се е случило — напомни му тя.
Той се намръщи, щом мислите му се върнаха към хотела, и живо и накратко й обясни каквото знаеше за опита да изнасилят Марша Прейскът. Кристин слушаше мълчаливо и караше малката кола на североизток, а Питър разказваше, приключвайки разказа си с Хърби Чандлър и с подозрението, че старши пиколото знае много повече от това, което бе казал.
— Хърби винаги знае много повече и затова се е задържал толкова дълго на тази работа.
— Това, че е още на тази работа, нищо не значи — каза сухо Питър.
Тази негова забележка, както и на двамата с Кристин им бе ясно, издаваше нетърпимостта на Питър към недостатъците в работата на хотела, които не можеше да отстрани, защото нямаше необходимите пълномощия. Във всяко друго подобно ведомство с точно определени принципи на ръководство не биха съществували такива проблеми. Но в „Сейнт Грегъри“ организацията следваше някакви свои неписани правила и последното решение зависеше от Уорън Трент, а собственикът често се влияеше от капризите си.
При нормални обстоятелства, като отличник на Корнелския университет от факултета по хотелска администрация, Питър би решил още преди месеци да си потърси другаде по-подходяща работа. Но обстоятелствата не бяха обикновени. Той пристигна в „Сейнт Грегъри“ с надвиснала в служебната си биография сянка, която вероятно щеше да се задържи, отнемайки му за дълго възможността да премине на друга работа. Понякога го обземаха мрачни размисли за провалената му кариера и си признаваше откровено, че не друг, а самият той си бе виновен за това. В „Уолдорф“, където постъпи след завършване на университета, Питър беше блестящ младеж, който, изглежда, държеше бъдещето в ръцете си. Като младши заместник-управител той беше определен за повишение, но един негов пропуск и неблагоприятно стечение на обстоятелствата му попречиха. Веднъж трябваше да бъде на работното си място, търсиха го из целия хотел и го заловиха на местопрестъплението в стаята на отседнала в хотела дама. Дори тогава той би могъл да избегне наказанието. Младите хора с приятен външен вид, които работят в хотелите, привикват да получават предложения от самотни жени и повечето от тях в определен момент от кариерата си се поддават. Ръководството знаеше това и беше склонно да накаже такова единично прегрешение със строго предупреждение, за да не се повтаря занапред. Но се случиха два неблагоприятни за Питър фактора. Съпругът на дамата с помощта на частни детективи бе замесен в разкритието и от това последва шумен и неприятен бракоразводен процес, какъвто не е по вкуса на никой хотел.
Но това като че ли не беше достатъчно, та последва и лична отплата. Три години преди провала в „Уолдорф“ Питър Макдермот беше сключил прибързан брак, който наскоро след това завърши с раздяла. До известна степен самотата и обезверението му го бяха довели до случката в хотела. Независимо от причините, като се възползува от готовите улики, отчуждилата се съпруга на Питър успешно заведе дело за развод. Крайният резултат беше позорно уволнение и включването му в черните списъци, което го лиши от възможността да работи в главните хотели от различните вериги.