Выбрать главу

Черният списък, разбира се, съществуваше неофициално. Но множество хотели, които принадлежаха към отделна верига, отхвърлиха безапелационно молбите на Питър за назначение. Единствено в „Сейнт Грегъри“, който беше независим хотел, той можа да получи работа, но Уорън Трент със своята свидливост определи заплата, която граничеше с отчаянието на Питър.

Ето защо като каза преди миг „Това, че Хърби е още на работа, нищо не значи“, той се престори на независим, което не беше вярно. Подозираше, че и Кристин е разбрала това.

Питър я наблюдаваше как умело води малката кола през тясната „Бъргънди стрийт“, заобикаляйки Френския квартал покрай Мисисипи половин миля на юг. Кристин намали внезапно скоростта, за да избегне група от залитащи гуляйджии, които се мъкнеха от многолюдната и ярко осветена „Бърбън стрийт“ през няколко преки оттук.

— Има нещо, което трябва да знаеш — рече Кристин. — Утре сутрин пристига Къртис О’Кийф.

Това беше новина, от която той се страхуваше, макар и да я очакваше.

Къртис О’Кийф беше име, което правеше чудеса. Шеф на верига от хотели, разпростряла се по целия свят, той купуваше хотели както другите си купуваха вратовръзки или носни кърпички. Очевидно дори за зле осведомените, появата на Къртис О’Кийф в „Сейнт Грегъри“ би могла да означава само едно: интерес към приобщаването на хотела към непрекъснато разрастващата се фирма на О’Кийф.

— Това пристигане е свързано с покупка, нали? — попита Питър.

— Възможно е — Кристин не откъсваше поглед от смътно осветената улица пред себе си. — У. Т. не би желал това, но би могло да се окаже, че няма друг избор.

Тя насмалко щеше да допълни, че последните й думи са секретна информация, но навреме замълча. Питър щеше да разбере това. А колкото до Къртис О’Кийф, наелектризира-щата новина за присъствието му щеше да се разнесе с бързината на телеграф в първите минути след появата на великия човек.

— Струва ми се, това щеше да се случи в крайна сметка — и Питър, а и останалите служители от хотела знаеха, че през последните месеци „Сейнт Грегъри“ беше претърпял тежки финансови загуби. — И въпреки всичко ще ми бъде мъчно.

— Все още не е станало — напомни му Кристин. — А и У. Т. не желае да го продаде.

Питър кимна мълчаливо.

Те излязоха от Френския квартал и завиха наляво към озелененото, подобно на булевард авеню „Есплънейд“, по което нямаше движение освен отдалечаващите се задни светлини на бързо преминаваща кола към ръкава на реката Сейнт Джон.

— Има проблеми с финансирането — каза Кристин. — У. Т. се опитваше да привлече нови капитали и все още се надява, че ще успее.

— А ако не успее?

— Тогава очаквам да се виждаме по-честичко с господин Къртис О’Кийф.

И много по-рядко с Питър Макдермот, помисли си Питър. Питаше се дали е дошъл моментът, в който една хотелска верига като тази на О’Кийф би го оценила, че е реабилитиран и достоен да остане на работа. Съмняваше се. Това евентуално можеше да стане, ако има добро досие. Но не и сега.

Струваше му се, че ще се наложи да си търси друга работа, но реши да се тревожи едва тогава.

— „Сейнт Грегъри“ от веригата О’Кийф — размишляваше Питър. — Кога ще знаем това със сигурност?

— Така или иначе до края на седмицата.

— Толкова скоро?

Кристин знаеше, че съвсем наложителни причини изискваха точно такова спешно решение, но реши да не ги споделя.

— Старецът няма да намери нови капитали — подчерта Питър.

— Защо си толкова сигурен?

— Защото хората с големите пари желаят да ги вложат в нещо сигурно. Това означава добра организация на управлението, а в „Сейнт Грегъри“ тя липсва. Хотелът можеше да бъде добре организиран, но не е.

Движеха се на север, по широките двусекторни платна на „Елисейските полета“, когато точно пред тях внезапно блесна ярък, бял сноп светлина, който се местеше от единия до другия край на пътя. Кристин натисна спирачките и когато колата спря, се приближи униформен полицай. Той насочи фенера си към фолксвагена и заобиколи колата, като я разглеждаше. През това време те забелязаха, че участъкът от пътя непосредствено пред тях е преграден с въже. Зад преградата други униформени и цивилни лица разглеждаха пътното платно с помощта на силни фенери.