— Продължавай.
— По едно време реших да се върна в университета, но после се отказах. Да получиш научна степен по хуманитарните науки единствено заради самото звание ми изглеждаше маловажно, а и всичко това вече не ме интересуваше.
— Разбирам те.
Кристин отпи от чашата с тъжно изражение. Наблюдавайки решителните й черти, той осъзна, че тя притежава изключително спокойствие и самообладание.
— Както и да е — продължи Кристин, — веднъж минавах по улица „Каронделит“ и видях обява, която гласеше: „Училище за секретарки“. Това е за мене, рекох си. Ще науча всичко, което ми е необходимо, а после ще си намеря работа, която изисква непрекъснат труд. В края на краищата точно така и стана.
— Как се озова в „Сейнт Грегъри“
— Бях отседнала в този хотел още при пристигането си от Уисконсин. Една сутрин заедно със закуската ми донесоха и вестник „Таймс Пикаюн“ и в колоните за обяви прочетох, че директорът на хотела търси лична секретарка. Беше още рано и аз си помислих, че ще отида първа да почакам. По онова време У. Т. идваше на работа преди всички. Когато пристигна, аз чаках в служебния апартамент.
— Веднага ли те назначи?
— Не съвсем. Всъщност не вярвам, че изобщо съм била назначавана. Точно когато У. Т. разбра за какво съм дошла, той ме повика и започна да ми диктува писма, а след това даде разпореждания, които трябваше да предам на други служители в хотела. Когато се появиха и други кандидати, аз бях работила няколко часа и сама им отговорих, че мястото вече е заето.
— Това е съвсем обичайно за стареца — изкикоти се Питър.
— Дори и тогава той нямаше да знае коя съм, ако не бях му оставила след три дни една бележка на бюрото. Мисля, че в нея бях написала „Името ми е Кристин Франсис“ и предлагах каква да ми бъде заплатата. Получих обратно бележката без коментар — беше само парафирана и това е всичко оттогава.
— От това става чудесна приказка за сън — каза Питър, като стана от софата и протегна дългото си тяло. — Този твой часовник отново се е вторачил в мене и мисля, че е по-добре да си вървя.
— Не е честно — възрази Кристин. — Говорихме само за мен.
Усещаше мъжествеността на Питър. А освен това у него има някаква деликатност, помисли си Кристин. Тя забеляза това още тази вечер, когато Питър вдигна Албърт Уелс и го пренесе в другата стая. Беше й любопитно как би се почувствувала, ако пренесеше самата нея на ръце.
— Беше ми приятно — чудесен лек срещу един толкова отвратителен ден. Но независимо от това ще се срещнем и друг път. — Той спря и я изгледа. — Нали така?
Тя кимна в знак на съгласие, а той се наведе и нежно я целуна.
В таксито, което беше поръчал по телефона от апартамента на Кристин, Питър бе обхванат от приятна умора, премисляйки събитията от отминалия ден, който вече отстъпваше място, на новия. И през този ден бяха възникнали обичайните проблеми, но кулминацията настъпи вечерта, като се натрупаха още няколко неприятности: срещата с кройдънския дук и дукесата, Албърт Уелс, който насмалко не умря, и опитът за изнасилване на Марша Прейскът. Остана неуточнен въпросът с Огилви, с Хърби Чандлър, и към това се прибави и Къртис О’Кийф, чиято поява можеше да доведе до уволнението на Питър. И накрая оставаше Кристин, която през цялото време бе съществувала до него, но чието присъствие забеляза едва тази вечер.
Но той си припомни, че жените вече два пъти бяха ставали причина за неговата гибел. Каквото и да се случеше между него и Кристин, то би трябвало да се развие спокойно и с предпазливост от негова страна.
По „Елисейските полета“ таксито увеличи скоростта си към града. Когато мина край мястото, където двамата с Кристин бяха спрени, той забеляза, че бариерата е свалена, а полицаите са си отишли. Но споменът за този случай отново породи у него предишното неясно безпокойство, и то не го напусна през целия път до дома му, който се намираше на няколко преки от хотел „Сейнт Грегъри“.
Вторник
1
Както всички хотели, и „Сейнт Грегъри“ се раздвижваше рано, разбуждайки се като стар ветеран от кратък, лек сън. Още преди най-ранобудният гост да се запрепъва сънено от леглото към банята, механизмът на новия ден в хотела се привеждаше плавно и тихо в движение.
Към пет часа сутринта нощната смяна от чистачки, които се бяха трудили през последните осем часа в тоалетните, долните стълбища, кухненските помещения и главното фоайе, уморено започваха да разглобяват работните съоръжения, за да бъдат готови за следващата нощ. Подир себе си оставяха блестящи подове, светещи метални части и дървения и приятна миризма на пресен восък.