Една от чистачките, старата Мег Йетмейн, която беше работила в хотела близо тридесет години, вървеше тромаво и ако някой я забележеше, би казал че непохватният й вървеж се дължи на голямата умора. Но истинската причина беше трифунтовият бифтек от говеждо филе, прилепен към вътрешната страна на бедрото й. Преди час и половина, възползувайки се от кратката възможност, че не я следят, Мег грабна бифтека от един кухненски хладилник. Дългогодишният й опит я беше научил къде да надникне, а след това как да прикрие придобивката си в стария парцал за прах на път за дамската тоалетна. Там, в безопасност зад заключената врата, тя извади лейкопласт и прикрепи бифтека към крака си. Близо час щеше да й бъде студено и неприятно, но си струваше да направи това при мисълта, че може спокойно да мине пред инспектора на служебния вход, който подозрително проверяваше издутите джобове или пакетите, които се изнасяха. Изобретеното от нея средство се беше оказало безопасно, в което тя бе имала възможност да се увери неведнъж.
Два етажа над Мег, където се намираха залите за конференции, в добре заключено помещение без номер на вратата телефонистката от централата остави плетката си и позвъни за първото сутрешно събуждане. Казваше се госпожа Юнис Бол — вдовица и баба, а тази вечер и ръководител на групата от три телефонистки, които работеха в нощната „погребална“ смяна. От полунощ до седем сутринта телефонното трио щеше да разбужда от време на време гостите, чиито желания бяха записани от вечерта в разграфени по часове картони, подредени в една касетка пред тях. След седем часа ритъмът на работа се усилваше.
Госпожа Бол прелисти картоните с обиграните си пръсти и установи, че седем и четиридесет и пет е часът на върхово натоварване с около сто и осемдесет позвънявания. И при най-голяма скорост на работа трите телефонистки трудно биха изпълнили толкова поръчки за по-малко от двадесет минути. Това означаваше, че трябва да започнат не по-късно от седем и трийсет и пет — ако, разбира се, дотогава са привършили с обажданията за седем и трийсет — и да продължат до седем и петдесет и пет, за да се захванат направо със заявките за осем часа.
Госпожа Бол въздъхна. И днес щяха да последват неизбежните оплаквания от гостите пред ръководството, които ще заявят, че са били събудени или много рано, или много късно от някоя заспала телефонистка.
Все пак едно беше сигурно. В този сутрешен час някои гости бяха обзети от желанието да разговарят или пък бяха изпълнени с любовни намерения, каквито ги спохождаха понякога през нощта, и поради тази причина вратата нямаше номер и беше заключена. Освен това в осем сутринта щеше да дойде дневната смяна от петнадесет телефонистки, за да поемат върховото натоварване през деня, докато в девет тези от нощната смяна, включително и госпожа Бол, ще са си вече у дома и ще спят.
Беше време за поредното събуждане. Още веднъж плетката бе оставена и госпожа Бол натисна ключа, за да иззвъни пронизително нечий телефон високо над нея.
Два етажа под уличното ниво, в апаратната, машинистът трети клас Уолас Сантопадре остави джобното издание на „Гръцката цивилизация“ от Тойнби и дояде наченатия сандвич с фъстъчено масло. Последният час мина спокойно и той чете без прекъсване. Сега беше време за последен оглед на владението му. Шумът на машините го приветствува, когато отвори вратата на апаратната. Той провери системата на топлопровода и забеляза, че температурата се беше повишила, което показваше, че часовниковият термостат работи както трябва. В близките часове на най-голям разход щеше да има достатъчно топла вода, за да могат над осемстотин души да си вземат по желание душ или вана по едно и също време.
Масивните апарати на климатичната инсталация — две хиляди и петстотин тона специални механизми — работеха по-спокойно в резултат на временното спадане на външната температура през нощта. Захлаждането навън позволи да се изключи единият компресор, а и останалите можеха да си починат, като се редуват, за да се извърши текущият ремонт, който беше отложен заради горещата вълна през последните седмици. Главният механик, помисли Уолас Сантопадре, ще бъде доволен от това.
Все пак старият човек не би се зарадвал, ако разбереше, че около два часа през нощта за единайсет минути е било прекъснато подаването на електроенергия поради бурята на север.
Всъщност в „Сейнт Грегъри“ нямаше никакви проблеми освен краткото прекъсване на електрическия ток, което повечето от дълбоко заспалите гости не бяха и забелязали. Сантопадре беше превключил системата за аварийно захранване от генераторите на хотела, които работеха безотказно. Все пак бяха необходими три минути от привеждането на генераторите в действие до заработването им с пълна мощност и в резултат на това електрическите часовници в „Сейнт Грегъри“, около двеста на брой, бяха изостанали с три минути. Досадното ръчно сверяване на всеки отделен часовник щеше да отнеме целия следващ ден на техника.