Недалеч от апаратната, в едно горещо, затворено помещение, изпълнено със зловония, Букър Т. Греъм събираше резултата от своя безкраен нощен труд сред отпадъците на хотела. По опушените стени около него играеха отблясъците на пламъците.
Малцина дори и от персонала на хотела бяха виждали владението на Букър Т. Греъм, а онези, които бяха ходили там, заявиха, че отговаряло на евангелистките представи за преизподнята. Но самият Букър Т. Греъм, който не се различаваше от добрия дявол — със святкащи очи и блеснали зъби на фона на лъсналото от пот черно лице, — изпитваше задоволство и от работата си, и от горещината на пещите.
Един от малкото служители, с които се виждаше Букър Т. Греъм, беше Питър Макдермот. Наскоро след пристигането си в „Сейнт Грегъри“ Питър се зае да проучи географията и службите на хотела дори и в най-затънтените му кътчета. По време на една от обиколките си той откри и пещите за изгаряне на отпадъци.
Оттогава, след като беше решил да се отбива от време на време във всички отдели, Питър минаваше и оттук, за да се осведоми лично как върви работата. Може би заради това, а навярно и в резултат на взаимната инстинктивна симпатия, Питър изглеждаше почти като бог в очите на Букър Т. Греъм.
Питър винаги разглеждаше изпоцапаната и омазнена тетрадка, в която Букър с гордост отбелязваше резултатите от своята работа. Те се изразяваха във възстановяване на вещите, които другите изхвърляха. Най-голямо значение имаха сребърните прибори на хотела. Простичкият Букър никога не си беше задавал въпроса, как тези сребърни предмети се озоваваха в отпадъците. Питър Макдермот сам му обясни, че това представлява вечен проблем, който измъчва ръководството на всеки голям хотел. Причината преди всичко се коренеше в забързаните сервитьори, техните помощници или други, които не знаеха или не ги беше грижа, че наред с остатъците от храна в кофите изчезваше и един постоянен поток от ножове и вилици.
Допреди няколко години отпадъците в „Сейнт Грегъри“ се подлагаха на компресорна обработка, замразяваха се и след това се изпращаха на градското бунище. Но по едно време загубите от сребърни прибори стигнаха до такива ужасни размери, че се наложи да изградят пещ за изгаряне, а Букър Т. Греъм беше назначен, за да я поддържа.
Работата му беше съвсем проста. Всички отпадъци се събираха в контейнери на колела. Букър докарваше всеки контейнер в помещението, разстилаше съдържанието му върху една голяма табла и разравяше старателно нечистотиите като градинар, който подготвя почвата за посев. Щом се покажеше някакъв трофей — бутилка за връщане, здрава чаша, прибори, а понякога и ценности на някой гост, — Букър го изваждаше и отделяше встрани. Накрая останалото се хвърляше в огъня и след това се разстилаше нова порция.
Днешните сметки показваха, че през този месец, който беше към края си, е достигнато средно равнище по броя на намерените предмети. Досега сребърните прибори възлизаха почти на две хиляди и всеки един от тях струваше по един долар на хотела. Бяха се събрали около четири хиляди бутилки, всяка по два цента, осемстотин предмета, между които, колкото и невероятно, и един сребърен супник. Така ежегодно на хотела се спестяваха около четиридесет хиляди долара.
Букър Т. Греъм, чийто чист доход на седмица беше трийсет и осем долара, облече мазното си яке и си тръгна.
По това време движението през мрачния, тухлен вход за персонала, излизащ на малката пряка при „Комън стрийт“, постоянно нарастваше. Единично или на двойки служителите от нощната смяна се изнизваха, а тези от първата смяна пристигаха от всички краища на града като бързо прииждащ поток. В кухнята включиха осветлението, а подранилите помощници, вече преоблечени в чисти, бели престилки в съседната съблекалня, подготвяха работата за готвачите. След няколко минути готвачите щяха да започнат приготовлението на хиляда и шестстотин закуски за хотела, а после, рано предиобед, когато бъде сервиран и последният бекон с яйца, те щяха да се заемат с две хиляди порции обяд, според предварителните заявки за деня. Сред армията от къкрещи казани, гигантски фурни и други принадлежности за приготвяне на големи количества храна един-единствен пакет с овесени ядки придаваше малко домашен уют. Те бяха предназначени за малцината здравеняци, познати на всеки хотел, които желаеха гореща каша за закуска, независимо дали температурата навън е под нулата, или четиридесет градуса на сянка.