В отделението за пържено и печено шестнайсетгодишният помощник-готвач Джереми Боум провери голямата лъчиста скара-пържолник, с множество приспособления, която бе включил преди десетина минути. Съгласно инструкциите той вече беше регулирал температурата на сто и петдесет градуса. По-късно щеше да повиши градусите до двеста и петдесет, необходими за готвене. Денят се очертаваше да бъде натоварен, тъй като пържените пилета по южняшки бяха включени като главен специалитет в менюто на основния ресторант. Джереми забеляза че мазнината в пържолника се е загряла достатъчно, но му се стори малко по-задимено, макар че отдушникът и вентилаторът работеха. Не знаеше дали да съобщи някому за дима, но си спомни, че едва вчера помощник-главният майстор го бе смъмрил строго за интереса му към приготвяне на сосове, тъй като не било негова работа. Джереми сви рамене. И това също не беше негова работа. Нека някой друг да се тревожи.
И наистина някой друг се тревожеше, но не за дима в кухнята, а в пералнята на хотела, която се намираше през една пряка. Пералнята представляваше изпълнена с врява и изпарения отделна губерния, която се помещаваше в старо двуетажно здание, свързано със сградата на „Сейнт Грегъри“ чрез широк подземен тунел. Управителката на пералнята, избухливата и заядливата госпожа Айлс Шулдър, беше прекосила тунела преди няколко минути и пристигна, както винаги, по-рано от повечето си подчинени. А сега беше разтревожена от една купчина омазнени покривки.
За един работен ден пералнята обработваше по двайсет и пет хиляди бройки пране — от пешкирите и чаршафите или сервитьорските сака и кухненските престилки до омазнените работнически комбинезони от апаратната. Всичко това създаваше много грижи и работа, но един проблем напоследък им причиняваше доста ядове и досада. За това бяха виновни бизнесмените, които правеха сметките си с химикалки по покривките.
— Не знам дали така правят в къщи тия негодници? — обърна се грубо госпожа Шулдър към работника от нощната смяна, който беше отделил провинените покривки от една огромна купчина.
— Не дай боже да правят така! Жените им ще им теглят по един шут в задника, та няма да се видят. Колко пъти съм им казвала на тия тъпоглави келнери да внимават и да сложат край на това безобразие, ама много ги интересува! — Тя понижи глас и презрително започна да им подражава: — „Да, гос’дине! Разбира се, гос’дине! Ще ви целуна по двете бузки, господине! Няма значение, пишете си по покривката, господине! Ето ви още една химикалка, господине. Докато получавам тлъстички бакшиши, хич не ми пука за тая проклета пералня.“
Госпожа Шулдър спря. Работникът от нощната смяна я беше зяпнал с отворени уста и тя му каза с раздразнение: — Заминавай си в къщи! Още от сутринта ми докара главоболия.
Когато той си отиде, тя размисли — хубаво, че успяха поне да отделят тези покривки, преди да ги натопят във вода. Намокриш ли една покривка с химикал във вода, можеш да я отпишеш след това — с нищо няма да заличиш мастилото. Както винаги, Нели, най-добрата специалистка по петната, ще поработи днес доста с въглероден тетрахлорид. Ако имаха късмет, можеха да спасят по-голяма част от тази купчина, помисли си мрачно госпожа Шулдър, но сега тя щеше да размени няколко думи с онези мърлячи, които я бяха докарали до това положение.
И така бе в целия хотел. На сцената и зад кулисите, в служебните помещения, канцелариите, мебелната работилница, пекарната, печатницата, камериерките, водопроводчиците, закупчиците, дизайнерите, в складовете, гаража, телевизионния сервиз и прочие. Новият ден започваше.
2
В личния си шестстаен апартамент на петнайсетия етаж Уорън Трент стана от бръснарския стол, на който Алоисиъс Ройс го обръсна. Ишиасът го прободе жестоко, като нажежено копие през лявото бедро: болестта го предупреждаваше, че и днес му предстои да укротява променливия си нрав. Бръснарският салон се намираше в отделно помещение, свързано с просторна баня със сауна, японска вана под нивото на пода и вграден в стената аквариум, през чието обшито с метал стъкло надничаха тропически риби със замислени очи. Уорън Трент запри-стъпва сковано към банята и се спря пред стената, облицована с огледало, за да провери дали е избръснат добре. Не можа да открие никакви пропуски, докато разглеждаше отражението пред себе си. Отсреща го гледаше твърдо изсечено лице, набраздено от дълбоки бръчки, с отпусната уста, която рядко се усмихваше, клюновиден нос и хлътнали, малко потайни очи. Косата му на младини гарвановочерна, макар гъста и къдрава, бе вече побеляла. Високата яка и старателно вързаната вратовръзка допълваха портрета на един забележителен джентълмен от Юга.