Имаше и друга причина за присъствието на Чандлър в хотела тази вечер и тя се обясняваше с непрестанно нарастващата му тревога поради позвъняването на Питър Макдермот преди няколко минути. Макдермот беше наредил да се проучи защо е постъпило оплакване от единайсетия етаж. Но на Хърби Чандлър не бе необходимо да проучва, защото знаеше приблизително какво става там. Причината беше проста — той самият беше уредил всичко.
Три часа преди това двама младежи отправиха напълно недвусмислена молба и той ги изслуша почтително, тъй като бащите им бяха богати местни граждани и чести гости на хотела.
— Слушай, Хърби — каза единият от тях. — Довечера има студентски бал — обичайните тъпи вечеринки. Ние искаме нещо по-различно.
Той попита, макар да знаеше отговора:
— Колко по-различно?
— Наели сме един апартамент — изчерви се момчето. — Имаме нужда от две момичета.
Доста е рисковано, реши веднага Хърби. Двамата бяха почти момчета и той подозираше, че са пийнали.
— Съжалявам, господа — започна той, но другият младеж го прекъсна:
— Я не ни разправяй врели-некипели от рода, че не можеш, защото знаем, че ти си шефът на момичетата, които се поръчват по телефона.
Хърби беше оголил зъбите си на невестулка в нещо, което трябваше да мине за усмивка.
— Не мога да разбера откъде зи хрумна това, господин Диксън.
Този, който го беше заговорил пръв, продължи да настоява:
— Можем да си платим, Хърби. Знаеш много добре.
Старшият пиколо се колебаеше и макар да бе обзет от съмнения, умът му пресмяташе алчно. Напоследък страничните му доходи бяха спаднали. В крайна сметка рискът не беше толкова голям.
Момчето, което се казваше Диксън, каза:
— Я да престанем да го увъртаме! Колко?
Хърби погледна младежите, спомни си за бащите им и удвои нормалната такса:
— Сто долара.
Настъпи кратка пауза. После Диксън каза решително:
— Ще ги имаш — и добави, убеждавайки приятеля си: — Слушай, вече платихме пиенето. Аз ще ти дам на заем останалата част от твоя дял.
— Добре…
— Плащането предварително, господа — Хърби навлажни с език устните си: — Само едно — не трябва да вдигате никакъв шум! Иначе ще се оплачат и всички ще си имаме неприятности.
Няма да шумят, увериха го те, но ето че сега бе станало тъкмо обратното и първоначалните му опасения се потвърдиха.
Преди час момичетата влязоха, както винаги, през главния вход и само неколцина от персонала знаеха, че те не са гости на хотела. Ако всичко бе минало добре, двете момичета трябваше вече да са си тръгнали така дискретно, както бяха и дошли.
Оплакването от единайсетия етаж, което бе стигнало до Макдермот и специално определено като секс-оргия, означаваше, че там става нещо сериозно. Какво? Хърби си спомни с неприязън за платения алкохол.
Във фоайето беше горещо и влажно, макар че климатичната инсталация беше надута докрай, и Хърби извади копринена кърпичка, за да попие изпотеното си чело. Същевременно тихичко изтърси някаква ругатня за проявеното безразсъдство, като се колебаеше дали да се качи горе, или при това положение да не се намесва.
3
Питър Макдермот се качи с асансьора на деветия етаж, а Кристин продължи до четиринайсетия с пиколото. Той се поколеба пред отворената врата на асансьора:
— Повикайте ме, ако имате неприятности.
— Ако е нещо сериозно, ще се разпищя.
Погледите им се срещнаха, докато плъзгащите врати се затвориха помежду им. За миг той се спря замислен, наблюдавайки мястото, където бяха. После, дългокрак и пъргав, закрачи по покрития с килим коридор към президентския апартамент.
Най-големият и елегантно обзаведен апартамент в „Сейнт Грегъри“, наричан по свойски „тузарски апартамент“, навремето бе дал подслон на редица видни гости, между които президенти и кралски особи. Много от тях бяха обикнали Ню Орлийнс, защото след първоначалното посрещане градът по своеобразен начин зачиташе личната свобода на посетителите, включително и любовните им авантюри, ако имаше такива. Макар не точно държавни глави, то по своему известни бяха и сегашните обитатели на апартамента — кройдънският дук и дукесата със свитата им от един секретар, личната прислужница на дукесата и пет бедлингтънски териера.
Питър Макдермот натисна седефения звънец до двойно тапицираните с кожа врати, украсени със златна лилия, и чу отвътре приглушен звън, последван от недотам приглушен хоров лай. Докато чакаше, той размисляваше какво бе чул и какво знаеше за семейство Кройдън.