— Предполагам — изръмжа Уорън Трент, — че скоро ще започнеш да четеш и личната ми кореспонденция?
— Още не съм започнал — ухили се Ройс. — А желаете ли да го правя?
Тази размяна на остроти беше част от личната им игра, в която участвуваха, макар и да не си признаваха това. Ройс прекрасно съзнаваше, че ако не беше прочел доклада, старецът щеше да го обвини в липса на интерес към работата в хотела.
Уорън Трент запита саркастично:
— След като всеки е наясно какво е станало, ще се изтълкува ли погрешно, ако попитам за някои подробности?
— Не бих казал — Ройс наля още кафе на собственика. — Госпожица Прейскът, дъщеря на господин Прейскът, щяла да бъде насмалко изнасилена. Желаете ли да ви разкажа?
Той помисли за миг, че си беше позволил твърде много, тъй като лицето на Трент придоби сурово изражение. Неопределените им повърхностни взаимоотношения почиваха предимно на дружбата, установена от бащата на Алоисиъс Ройс преди много години. Възрастният Ройс, който работеше при Уорън Трент отначало като личен слуга, а сетне като компаньон и привилегирован приятел, беше говорил винаги открито и без страх, с незлобливо пренебрежение за последствията и това предизвикваше яростният гняв на Трент в младежките им години, караше ги по-късно да си разменят обиди, но ги и бе направило неразделни. Алоисиъс беше още момче, когато преди десетина години баща му умря, но той никога нямаше да забрави скръбното и насълзено лице на Уорън Трент на погребението на стария негър. Бяха си тръгнали заедно от гробището „Маунт Оливът“ след негърския джазов оркестър, който весело свиреше „О, не бродеше ли той?“, и Уорън Трент, държейки Алоисиъс за ръка, му беше казал навъсено:
— Ще останеш с мене в хотела. После ще измислим нещо.
Момчето се съгласи доверчиво — след бащината смърт той беше останал съвсем сам, тъй като майка му бе умряла при неговото раждане и „нещото“ се превърна в колеж, после в университет по право, който щеше да завърши след няколко седмици. През това време, докато момчето порасна и стана мъж, Ройс пое грижите около апартамента на собственика и тъй като тежката работа се извършваше предимно от персонала, Алоисиъс се зае да обслужва Уорън Трент, който приемаше всичко безмълвно или отвръщаше с кавги според обзелото го настроение. Понякога спореха разгорещено, най-вече щом Алоисиъс се поддаваше, както можеше да се очаква, на уловките, които Уорън Трент подхвърляше в разговора.
При все че между тях съществуваше близост и макар да съзнаваше, че Уорън Трент му позволява известни волности за разлика от другите, Алоисиъс Ройс усещаше тънката разделителна линия, която не биваше да прекрачва.
— Младата дама извика за помощ — каза той — и аз случайно чух.
После обясни как беше постъпил, без да драматизира нещата, като описа и намесата на Питър Макдермот, без да го похвали или критикува.
Уорън Трент го изслуша и накрая каза:
— Макдермот е постъпил правилно, но защо не го харесваш?
Ройс не за пръв път се изненадваше от проницателността на възрастния човек.
— Навярно между нас има някаква нетърпимост на биотоковете — каза той. — Или може би просто не харесвам големите бели футболисти, които умират да докажат колко са мили, като проявяват добро отношение към цветнокожите момчета.
Уорън Трент го изгледа насмешливо:
— Сложен случай си ти. А не ти ли е хрумвало, че може и да не си справедлив към Макдермот?
— Както ви казах, навярно това са биотоковете.
— Баща ти имаше усет за хората, но той проявяваше много повече търпимост от тебе.
— Кучето обича онези, които го галят по главата. А това се дължи на опростения му начин на мислене, който не е обременен от познанията и образованието.
— Дори да е така, съмнявам се, че животното би използвало точно тези думи.
Тържествуващи, очите на Уорън Трент срещнаха погледа на младежа. Ройс замълча. Споменът за баща му винаги го разстройваше. Старият Ройс, който беше роден още в годините на робството, по предположенията на Алоисиъс е бил от онзи тип хора, които в днешно време негрите презрително наричаха „негъра чичо Том“. Старият човек приемаше с леко сърце несгодите на живота, без да се оплаква или да задава въпроси. Познанията за живота отвъд неговия ограничен хоризонт рядко го тревожеха. Въпреки това той имаше независим дух и за доказателство служеше дружбата му с Уорън Трент, а също така притежаваше проницателност спрямо околните, която бе твърде дълбока, за да бъде възприета като елементарна мъдрост. Алоисиъс изпитваше дълбока обич към баща си, която в мигове като този прерастваше в силен копнеж.