— Може би се изразих неправилно — отговори той, — но това не променя смисъла.
Уорън Трент кимна мълчаливо и извади старомодния си джобен часовник.
— По-добре предай на младия Макдермот да дойде при мен. Кажи му да дойде тук. Малко съм уморен тази сутрин.
— Значи Марк Прейскът е в Рим? — замисли се собственикът на хотела. — Струва ми се, че ще трябва да му телефонирам.
— Дъщеря му настояваше да не правим това — каза Питър Макдермот.
Те седяха в разточително обзаведена гостна на Уорън Трент. Възрастният човек се беше отпуснал в дълбоко и удобно кресло, подпрял краката си върху една табуретка, а Питър седеше срещу него.
— Аз решавам тези неща — каза навъсено Уорън Трент. — След като е допуснала да бъде изнасилена в моя хотел, ще трябва да понесе и последствията.
— Ние всъщност предотвратихме изнасилването. Но аз бих желал да разбера как се е стигнало дотам.
— Видяхте ли момичето тази сутрин?
— Госпожица Прейскът спеше, когато я потърсих, и затова й оставих бележка да ми се обади, преди да си отиде.
Уорън Трент въздъхна и махна с ръка, показвайки на Питър, че е свободен.
— Оправяйте се вие с тази работа.
От това му стана ясно, че всичко му е омръзнало. Питър с облекчение установи, че няма да се звъни в Рим.
— Аз бих желал да се оправи и още нещо, което се отнася до администрацията. — Питър описа случая с Албърт Уелс и забеляза, че лицето на Уорън Трент помръкна, когато разбра произволната смяна на стаите.
— Трябваше да закрием тази стая още преди години — изръмжа възрастният човек. — И няма да е зле, ако направим това и сега.
— Смятам, че не е необходимо да се закрива, но трябва да се предлага като крайна възможност, като се обясни на госта в какво ще бъде настанен.
Уорън Трент кимна:
— Погрижете се за това.
— Бих искал да изготвя някои специални общи указания за смяната на стаите. Имало е и други неприятни случаи и е необходимо да се подчертае, че гостите ни не бива да се местят от стая в стая като пионки.
— Заемете се с последния случай, а ако ми потрябват общи указания, аз ще ги изготвя.
Този рязък отговор, помисли си Питър примирено, характеризира пропуските в управлението на хотела. Грешките се отстраняваха частично след появата им и не се предприемаше почти нищо за изкореняването на основните причини.
— Струва ми се, че трябва да знаете и за случая с кройдънския дук и дукеса — каза Питър. — Дукесата желаеше да разговаря лично с вас.
Той обясни инцидента с разлетите креолски скариди и различната версия на сервитьора Сол Начъз.
— Известна ми е тази проклета жена — промърмори недоволно Уорън Трент. — Няма да се примири, докато не уволним сервитьора.
— Не мисля, че трябва да го уволняваме.
— Тогава му кажете да отиде на риболов за няколко дни, ще му платим, само да не се мярка в хотела. И освен това предупредете го от мое име, че следващия път, когато реши да разлее нещо, първо да се увери, че е вряло, и да го изсипе право върху главата на дукесата. Пак ли е довела ония проклети псета?
— Да — каза Питър и се усмихна.
Един от законите на Луизиана забраняваше най-строго да се внасят животни в хотелите. Колкото до съпрузите Кройдън, Уорън Трент се беше съгласил при условие, че бедлингтънските териери не се показват официално, а се вкарват и извеждат контрабандно през задния вход. Въпреки това дукесата всеки ден дефилираше предизвикателно с кучетата си през главното фоайе. Вече двама разгневени почитатели на кучета бяха запитали защо на техните любимци е отказан достъп в хотела.
— Снощи имах неприятности с Огилви.
Питър докладва за отсъствието на главния инспектор на хотела и разправията помежду им.
Последва мигновена реакция:
— Вече съм ви казвал да оставите Огилви на мира. Той е отговорен само пред мен.
— Но така срещаме трудности, когато трябва да оправим нещо…
— Чухте какво казах. Огилви не ви интересува! — Уорън Трент беше почервенял. Но не толкова от гняв, усъмни се Питър, а от неудобство. Това правило да не се безпокои Огилви беше безсмислено и самият Трент го съзнаваше. Питър Недоумяваше с какво именно бившият полицай държи собственика. Като смени бързо темата, Уорън Трент заяви:
— Днес пристига Къртис О’Кийф. Иска два съседни апартамента и аз вече се разпоредих. Проверете дали всичко е на ред и като пристигне, веднага да ме осведомят.
— Дълго ли ще остане господин О’Кийф?