— Не зная. Зависи от много неща.
Питър усети за миг, че го обзема прилив на състрадание към стария човек. Независимо от критичните нападки, отправяни към начина на ръководство на „Сейнт Грегъри“, за Уорън Трент той означаваше много повече от един хотел — това беше делото на неговия живот. Пред очите му хотелът се освободи от безличието и придоби известност и от скромна, обикновена сграда се превърна в извисило се, огромно здание, заело почти цял квартал от града. В продължение на много години хотелът се радваше на голяма слава и се равняваше с традиционно известните хотели в страната като „Билтмор“, „Палмър Хауз“ от Чикаго или „Сейнт Франсис“ от Сан Франциско. Трудно можеше да се възприеме фактът, че при Досегашния си престиж и блясък „Сейнт Грегъри“ е изостанал от времената. Това изоставане не е окончателно и така гибелно, помисли си Питър. Влагането на нови финансови средства и въвеждането на здрав контрол при управлението можеха да извършат чудеса и дори да възвърнат предишната конкурентнеспособност на хотела. Но при сегашното положение и капиталът, и контролът трябваше да дойдат отвън и той предположи, че това ще стане чрез Къртис О’Кийф. Питър още веднъж си припомни, че оставаха навярно броени дни и до неговото напускане.
— Какво е положението с конгресните гости? — попита старият собственик.
— Близо половината от инженерите химици вече напуснаха. Останалите си отиват днес. Всичко е готово за пристигащите участници в „Голд Краун Кола“. Ангажирали са триста и двайсет стаи, повече отколкото очаквахме, и затова увеличихме и бройките за обедите и банкета. — Възрасният човек кимна в знак на одобрение и Питър продължи: — Утре започва конгресът на американските стоматолози, само че някои пристигнаха вчера, а днес ще пристигнат и останалите. Ще им трябват двеста и осемдесет стаи.
Уорън Трент изръмжа със задоволство и си помисли, че новините не са чак толкова лоши. Конгресите бяха солиден източник на приходи за хотелския бизнес, а два конгреса вече представляваха добра подкрепа, но, уви, и това беше недостатъчно, за да се компенсират последните загуби. Независимо от това конгресът на стоматолозите беше чудесно постижение. Младият Макдермот беше действувал светкавично и щом узна, че предишната договореност за провеждането на конгреса на стоматолозите се е провалила, веднага отлетя за Ню Йорк и успя да убеди организаторите да проведат мероприятието си в Ню Орлийнс, в „Сейнт Грегъри“.
— Вчера целият хотел беше пълен — каза Уорън Трент и добави: — В нашия бизнес или пируваш, или гладуваш. А ще се оправим ли с тези, които пристигат днес?
— Тази сутрин най-напред проверих изчисленията. Ще се освободят много стаи, но въпреки това може и да не стигнат. Приели сме доста резервации.
Както всички останали хотели и „Сейнт Грегъри“ приемаше повече резервации, отколкото позволяваха неговите възможности. Но и тук, както в другите хотели, рискуваха, позовавайки се на предвижданията, че някои клиенти с резервации няма да пристигнат, и тогава проблемът се разрешаваше чрез прогнозиране на точния процент на непристигналите. Много пъти опитът и сполуката позволяваха на хотела да компенсира и всички стаи да се продават. Това беше идеалното разрешение. Но понякога сметките излизаха погрешни и тогава възникваха сериозни неприятности. В живота на всеки управител на хотел най-неприятното беше да обяснява на възмутените гости, че няма къде да бъдат настанени, макар да държат в ръцете си потвърдените резервации. На него му беше неприятно от човешка гледна точка, а и безнадеждно съзнаваше, че хората, които отпраща, по възможност никога повече няма да потърсят услугите на този хотел.
Най-неприятният случай от практиката на Питър беше свързан с конгреса на хлебопроизводителите в Ню Йорк, които бяха решили да останат още един ден, за да могат някои от тях да разгледат Манхатън на лунна светлина. Двеста и петдесет хлебари и техните съпруги останаха в хотела, без да предупредят администрацията, която очакваше да настани в свободните стаи участниците в конгреса на инженерите. Споменът за последвалите неуредици, стотиците разгневени инженери с жените си, които се бяха настанили във фоайето, размахвайки резервации направени преди две години — мисълта за всичко това караше Питър все още да потръпва. И тъй като хотелите в града бяха вече заети, в крайна сметка новодошлите гости бяха разпръснати в крайградските мотели на Ню Йорк до следващия ден, когато хлебарите си заминаха невинни и праведни. Ала изумителните сметки от такситата на инженерите, както и значителната сума за предотвратяване на съдебните усложнения бяха поети от хотела и те пометоха приходите от двата конгреса.