Уорън Трент запали пура и подкани с жест Макдермот да си вземе цигара от кутията до него. Като запали, Питър каза:
— Говорих с хотел „Рузвелт“. Ако бъдем затруднени тази вечер, те могат да ни помогнат с трийсетина стаи.
Той си помисли, че новината е обнадеждаваща — един резервен коз, който трябваше да се използува само в краен случай. Дори и хотелите, които се намираха в състояние на жестока конкуренция, си съдействуваха в такива критични положения, тъй като не знаеха кога щяха да си разменят ролите.
— Добре — каза Уорън Трент и изпусна нагоре дим от пурата. — А сега ми кажете какви са перспективите за есента?
— Разочароващи. Аз ви представих доклад за двата големи профсъюзни конгреса, с които се провалихме.
— Защо се провалихме?
— Поради онази същата причина, за която ви бях предупредил и преди това. Ние продължаваме дискриминационния курс. Не спазваме Закона за гражданските права и профсъюзите са възмутени от това.
Питър неволно погледна към Алоисиъс Ройс, който беше влязъл и подреждаше купчина списания.
— А вие, изглежда, не се стараете да пощадите чувствата ми, господин Макдермот? — каза младият негър, без да вдигне очи. Той преднамерено говореше с южняшки акцент, както беше направил и предишната вечер: — Защото ние, цветнокожите, сме привикнали с това.
Уорънт Трент беше смръщил лице и каза сурово:
— Стига с тези комедии!
— Да, господине! — Ройс остави списанията и се обърна към двамата със спокоен глас: — Но ще ви кажа само едно: профсъюзите са постъпили така, защото имат някакво обществено съзнание и освен това не са единствените. Много конгреси, а и обикновените хора ще започнат да отбягват нашия хотел и нему подобните, докато не разберете, че времената са се променили.
Уорън Трент махна с ръка към Ройс.
— Отговорете му — каза той на Питър Макдермот. — Ние тук не се превземаме.
— Всъщност излиза така — отвърна тихо Питър, — че и аз съм съгласен с него.
— А защо, господин Макдермот? — попита Ройс подигравателно. — Смятате, че това ще е по добре за бизнеса ли? Или може би ще си облекчите работата?
— Това са съвсем основателни причини — каза Питър. — Ако размислите, ще видите, че за нас те са единствените.
Уорън Трент удари силно ръчката на фотьойла.
— Престанете с тези причини! Важното е, че и двамата сте пълни глупаци.
Този въпрос бяха разисквали и друг път. Макар преди няколко месеца сдружените хотели в Луизиана да бяха приели на думи промяната, някои от независимите хотели, предвождани от Уорън Трент и неговия „Сейнт Грегъри“, продължаваха да се противопоставят. За известно време повечето от тях спазваха Закона за гражданските права, но когато първоначалната шумотевица утихна, те спокойно се върнаха към старата политика на сегрегация. И при все че се очакваха съдебни процеси, стана ясно, че възпротивилите се собственици, получавайки силна подкрепа от местните хора, можеха в продължение на години да се противопоставят на закона.
— Не! — каза Уорън Трент и ожесточено угаси пурата си. — Другаде може всичко, но ви казвам, че ние тук още не сме готови за това. Много добре! Пропуснахме профсъюзните конгреси и сега трябва да се поразмърдаме и да се опитаме да намерим нещо друго.
Уорън Трент чу от гостната, че външната врата се затваря след Питър Макдермот, а после се разнесоха стъпките на Алоисиъс Ройс, който се прибра в своето владение, една малка стая, чиито стени бяха покрити с етажерки с книги. След малко Ройс щеше да излезе, тъй като в този час на деня имаше лекции.
В голямата гостна настъпи тишина, нарушавана единствено от шепота на климатичната инсталация и случайните градски шумове, които долитаха отдолу и се процеждаха през дебелите стени и изолираните прозорци. Проблясъците на утринното слънце пълзяха като пръсти по едрите фигури на килима и докато ги наблюдаваше, Уорън Трент усети, че сърцето му бие тежко в резултат на обзелия го преди малко гняв. А това е предупреждение, помисли си той, на което по-често трябваше да се обръща внимание. Дори и сега толкова много неща го разстройваха, че му се струваше непосилно да овладее чувствата си и да запази спокойствие и самообладание. Навярно тези избухвания бяха плод на един сприхав характер, страничните явления на възрастта. Но по-вероятно това се дължеше на усещането, че твърде много неща му се изплъзват и остават извън неговия контрол. При това той се поддаваше лесно на гнева си освен през онези кратки години, когато Естер го бе приучила да приема всичко спокойно и с чувство за хумор и той го беше постигнал за известно време. Останал сам в тишината, спомените оживяха в паметта му. Колко отдавна бе всичко. Изминали бяха повече от трийсет години, откакто я пренесе на ръце като младоженка през прага на същата тази стая. И колко малко бяха заедно — само няколко кратки години, изпълнени с извънмерна радост, докато детският паралич не я порази ненадейно. Това уби Естер за едно денонощие, а Уорън Трент остана сам със скръбта си, за да преживее останалите години от живота си със „Сейнт Грегъри“.