Той записа нещо в бележника.
— Стая 512 — Х. Бейкър. Настанил се е в осем и десет сутринта, а в осем и двайсет вече поръчал бутилка алкохол.
— Може би има навика да си мие зъбите с алкохол.
Якубец кимна с глава:
— Може би.
Кристин знаеше, че Х. Бейкър от стая 512 би могъл да се окаже някакъв безделник. Гост, който поръчва бутилка с алкохол няколко минути след пристигането си, незабавно привлича вниманието на главния счетоводител. Повечето от новопристигналите, които желаеха да пийнат след пътя или след тежкия ден, обикновено си поръчваха коктейл в бара. Но ако гостът веднага поръчваше бутилка и започваше с пиянство, той или не възнамеряваше да плати, или нямаше пари за това. Тя знаеше също така какво ще последва. Якубец щеше да помоли някоя камериерка да влезе под благовиден предлог в стая 512 и да разгледа госта и багажа му.
Камериерките знаеха какво да търсят — достатъчно багаж и хубави дрехи и ако той имаше всичко това, главният счетоводител няма да предприема нищо повече и единствено ще държи под око сметката му. Понякога солидни и уважавани граждани наемаха стая в хотела само за да се напият и стига да можеха да платят и да не безпокоят останалите, то всичко друго си бе тяхна работа. Но ако в стаята нямаше багаж или липсваха други признаци на благосъстояние, то тогава самият Якубец се отбиваше да си поговорят. Той постъпваше дискретно и приятелски. При условие че гостът е платежоспособен и е съгласен да депозира пари, те се сбогуваха сърдечно. Но ако първоначалните му подозрения се потвърдяха, главният счетоводител можеше да бъде неотстъпчив и безмилостен и гостът биваше изгонен, преди да е нараснала сметката му.
— Ето още един — каза Сам Якубец на Кристин. — Сандърсън от стая 1207. Необичаен бакшиш.
Тя разгледа картона, който Сам държеше. В него бяха нанесени две услуги, извършени в стаята — едната за долар и половина, а другата за два долара. И в двата случая бяха прибавени по два долара бакшиш и подписът на клиента.
— Тези, които нямат намерение да платят, много често вписват най-големите бакшиши — каза Якубец — Каквото и да е. И този трябва да се провери.
Кристин беше убедена, че и в този случай главният счетоводител ще постъпи крайно внимателно. Наред с предотвратяването на измамите той беше длъжен и да не обижда честните клиенти. С натрупания през годините опит вещият счетоводител обикновено различаваше по инстинкт вълка от агнето, но понякога допускаше и грешки, които не бяха в полза на хотела. Кристин знаеше защо счетоводителите рискуваха от време на време и продължаваха кредита или приемаха чекове с малко съмнително покритие, като се превръщаха в опасни въжеиграчи. Повечето хотели, дори и най-известните, не се интересуваха от нравствената същност на клиента, като съзнаваха, че с прекомерното си внимание към това ще загубят доста от приходите си. Те се вълнуваха от един основен въпрос, който се отразяваше и на главния счетоводител — може ли гостът да плати?
С бързо движение Сам Якубец върна картоните на място и затвори чекмеджето-картотека.
— А сега — каза той, — с какво мога да ви помогна?
— Наехме частна медицинска сестра за денонощно дежурство в стая 1410 — и Кристин описа накратко кризата, която бе получил Албърт Уелс през изминалата нощ. — Малко съм притеснена дали господин Уелс може да си позволи тези разходи и не съм убедена дали знае колко ще струва всичко това.
Тя би могла да добави, но премълча, че се притеснява много повече за дребния човечец, отколкото за хотела.
Якубец кимна:
— Тази частна сестра може да струва доста пари.
Те се отдалечиха от рецепцията, като прекосиха вече оживеното фоайе към канцеларията на главния счетоводител. Това беше малка квадратна стая, която се намираше зад службата за ключове. Вътре работеше тантуреста, кестенява секретарка, седнала пред една от стените, която беше покрита с касетки и наредени в тях папки.
— Мадж — каза Сам Якубец, — я погледни какво имаме за Албърт Уелс.
Без да му отговори, тя затвори чекмеджето, отвори друго и прелисти картоните, спря за миг и изрече на един дъх:
— Албукерк, Кук Рапидс, Монреал, изберете си!
— Монреал — каза Кристин и Якубец взе картона, който му подаде секретарката. Той я прегледа бързо и отбеляза:
— Всичко е наред. Отсядал е тук шест пъти. Платил си е в брой. Имало е някакво недоразумение, което, изглежда, е било уредено.
— Зная за това — каза Кристин. — Беше наша грешка.
Счетоводителят кимна.
— Бих казал, че няма за какво да се тревожим. И честните хора, както нечестните, проличават по характера си — той подаде картона и секретарката го върна на мястото му при другите. Това беше архива на всички гости, отсядали в хотела през последните години. — Аз все пак ще го разгледам. Ще разбера колко ще струва тази сестра и после ще поговоря с господин Уелс. Ако е затруднен с парите, ние можем да му помогнем и да му дадем отсрочка.