— Благодаря ти, Сам! — Кристин почувствува облекчение; знаеше, че Якубец може да бъде отзивчив и състрадателен към искрените, както беше неотстъпчив към нечестните.
Когато се запъти към вратата, главният счетоводител я попита:
— Госпожице Франсис, какво става там, горе?
Кристин се усмихна:
— Ще разиграват хотела на лотария, Сам. Не исках да ти казвам това, но ти ме принуди.
— Ами ако извадят моя билет — каза Сам, — ще ги накарам да изтеглят някой друг. Аз и без това си имам достатъчно неприятности.
Кристин подозираше, че зад несериозния тон се крие тревогата на главния счетоводител, а и на много други за работните им места. Би било редно финансовите дела на хотела да се пазят в тайна, но това рядко се получаваше и сега се оказа невъзможно да бъде спряна новината за последните финансови затруднения, която се разпространи като зараза.
Тя прекоси отново главното фоайе, като се поздрави с пи-колите, цветарката и един от заместник-управителите, който седеше с важно изражение на бюрото си в средата на залата.
При вида на заместник-управителя тя си спомни за неговия началник Питър Макдермот. Кристин забеляза, че от предишната вечер мисълта й бе често заета с Питър. Питаше се дали прекараните заедно часове са оказали и над него същото въздействие. Неведнъж усети, че желае именно това, но после се овладя и се зарече да не се поддава предварително на емоционалните си увлечения. През тези години, когато се приучи да живее сама, Кристин се беше срещала с мъже, но никого не възприемаше сериозно. Понякога й се струваше, че някакъв инстинкт я предпазва от възобновяването на онези близки взаимоотношения, които й бяха така жестоко отнети преди пет години. Въпреки всичко в този миг отново се замисли за Питър къде е и какво прави сега? Е, хубаво, каза си тя трезво, днес рано или късно пътищата им щяха да се пресекат.
Когато се върна в канцеларията си в служебния апартамент, тя надзърна в кабинета на Уорън Трент, но собственикът не беше слязъл още от покоите си на петнайсетия етаж.
Сутрешната поща беше струпана на бюрото й, а от няколко бележки личеше, че трябва спешно да се заеме и с телефона. Най напред реши да приключи с въпроса, който я беше задържал на партера. Вдигна телефона и помоли да я свържат със стая 1410. Отговори й женски глас — вероятно частната медицинска сестра, Кристин се представи и учтиво се поинтересува за здравето на пациента.
— Господин Уелс прекара спокойно тази нощ — осведоми я гласът по телефона — и състоянието му се подобрява.
Интересно защо някои сестри смятаха, че трябва да говорят, сякаш четат официален бюлетин. Кристин отвърна:
— В такъв случай вероятно ще мога да се отбия?
— Опасявам се, че засега това е невъзможно — Кристин доби впечатлението, че пред нея се е издигнала непоколебимата десница на някакъв цербер. — Доктор Арънс ще посети пациента тази сутрин и аз трябва да се подготвя за неговата визита.
Кристин си помисли, че това й прозвуча като посещение на държавен глава. Стана й забавно, като си представи надутия доктор Арънс, съпътствуван от също толкова надута сестра.
— В такъв случай — каза тя високо — кажете, моля ви, на господин Уелс, че съм се обаждала и че ще се отбия днес следобед.
4
Безрезултатното съвещание със собственика на хотела породи у Питър Макдермот чувството на разочарование и безизходност. И като закрачи по коридора на петнайсетия етаж, щом Алоисиъс Ройс затвори вратата след него, той се размисли, че срещите му с Уорън Трент неизменно продължаваха все в същия дух. Както и в други случаи, той горещо си пожела да му предоставят шест месеца свобода на действие при управлението на хотела.
Спря до асансьорите, за да позвъни по вътрешния телефон на рецепцията и да се осведоми за резервацията на господин Къртис О’Кийф и неговата придружителка. Отговориха му, че са определени два съседни апартамента на дванайсетия етаж, и Питър реши да слезе по служебното стълбище два етажа по-надолу. Както във всички големи хотели, и в „Сейнт Грегъри“ нямаше тринайсети етаж и вместо това беше номериран като четиринайсет.
Когато се приближиха, от четирите отворени врати на двата апартамента се разнесе вой на прахосмукачка. Вътре две камериерки работеха усърдно под критичния поглед на язвителната, но опитна домакинка госпожа Бланш дю Кесней. Тя се извърна, щом влезе, и очите й блеснаха.