— Толкова ли е развален? — Питър знаеше, че средствата за поддържане на машините напоследък бяха съкратени, но за пръв път разбра за сериозните затруднения с асансьорите.
Главният механик отново поклати глава и каза:
— Ако ви интересува дали ще стане някоя злополука, ще ви кажа „не“. Наблюдавам предпазните системи, както се гледа новородено. Досега сме имали само някои дребни повреди, но някой ден ще се повреди и нещо голямо. Стига ни само да блокират за няколко часа два от асансьорите и целият хотел ще се разпадне.
Питър кимна. Ако това беше най-лошото, което можеше да се случи, тогава нямаше смисъл да се тревожи. Той попита:
— Колко ти трябват?
Главният механик надзърна над очилата си с дебели рамки:
— Сто хиляди долара като начало. Така ще мога да подменя повечето от основните части на асансьорите, а така също да оправя и някои други механизми.
Питър подсвирна леко.
— Само едно ще ви кажа — отбеляза главният механик. — Добрата машина е чудесно нещо и понякога е като човека. Може да ти свърши много повече работа, отколкото очакваш, а после ще я позакърпиш и ще я придумаш да поработи допълнително. Но по някое време ще удари последният й час, който не можеш да избегнеш, каквото и да направите — ти и твоята машина.
Питър все още размишляваше над думите на главния механик, когато влезе в кабинета си. Кога ли настъпва последният час, питаше се той, на един хотел? Сигурно това време още не е настъпило за „Сейнт Грегъри“, но му се струваше, че при сегашния режим на хотела този час отдавна е отминал.
На бюрото му беше струпана поща, докладни записки и бележки за телефонни обаждания. Той взе първата и прочете: „Госпожица Марша Прейскът се обади по телефона. Ще ви чака в стая 555 да й позвъните“.
Това му напомни, че възнамерява да проучи случая от предишната нощ в апартамент 1126–7.
И още нещо: трябва да се отбие до Кристин. Налагаше се Уорън Трент да разреши няколко дребни въпроса, които не бяха така важни, за да ги докладва на срещата им тази сутрин. Той се усмихна и мислено се укори: „Я престани да разсъждаваш! Иска ти се да я видиш и защо не?“
И докато обмисляше къде да отиде най-напред, телефонът иззвъня. Обаждаха се от рецепцията.
— Струва ми се, че трябва да ви уведомя — каза администраторът, — че господин Къртис О’Кийф току-що пристигна.
5
Къртис О’Кийф влезе в многолюдното, обширно фоайе като стрела, която пронизва сърцевината на ябълка. Все пак ябълката е леко загнила, помисли си критично той. Оглеждайки всичко с опитен, професионален поглед, той веднага забеляза някои нередности. Дребни белези, но те бяха от голямо значение: никой не прибираше зяхвърления във фотьойла вестник, пепелникът с пясък до асансьора беше препълнен с фасове, от униформата на пиколото липсваше едно копче, а от полилея на тавана бяха изгорели две крушки. На входа при авеню „Сейнт Чарлз“ униформеният портиер бъбреше с някакъв продавач на вестници, а покрай тях преминаваше тълпа от гости и посетители. Наблизо един възрастен помощник-управител, навел очи, седеше мрачно на бюрото си.
В хотелите на О’Кийф тази невероятна проява на некадърност и безделие щеше да бъде последвана от най-безпощадна разправа, сурови порицания и дори уволнение. Но „Сейнт Грегъри“ не е мой хотел, припомни си Къртис О’Кийф. Все още не е мой.
Слаб, със стегната, висока фигура, облечен в изрядно изгладени тъмносиви дрехи, той се упъти към рецепцията с плавни, почти ситнещи крачки. Гъвкавото му и атлетично тяло беше неговата гордост през целия му живот, през тези петдесет и шест години, в които той, нищожният човек от низините на буржоазното общество, ловко се превърна в един от най-богатите и неукротими мъже в страната.
Без да вдигне очи, администраторът зад мраморната банка на рецепцията му подаде една адресна карта. Магнатът дори не я погледна и спокойно обяви:
— Казвам се О’Кийф. Имам резервация за два апартамента — единият е за мен, а другият за госпожица Дороти Лаш.
С периферното си зрение той видя Додо да влиза във фоайето: дългокрака и с едър бюст, тя цялата излъчваше съблазните си като запален фойерверк. С притаен дъх хората извръщаха глави подире й — обикновено така се получаваше. Беше я оставил при колата да се погрижи за багажа. Понякога такива неща й доставяха удоволствие. При това всяка друга работа, свързана с напрегната мозъчна дейност, не беше по силите й.
Думите на О’Кийф оказаха въздействието на точно взривена граната.
Администраторът се вкамени и изпъна рамене. Когато погледът му срещна студените сиви очи, които го пронизваха без усилие, безразличното му отношение се замени с грижовна почтителност. Обзет от нервно напрежение, той инстинктивно заоправя вратовръзката си.