— Извинете, сър. Вие сте господин Къртис О’Кийф, нали?
Магнатът кимна и по спокойното му лице трепна лека усмивка, същото лице, което добродушно гледаше от половин милион рекламни брошури с надписа „Аз съм вашият домакин“. Във всяка стая от хотелите на О’Кийф на видно място стоеше по една такава брошура. („Това издание е за ваше развлечение и удоволствие. Ако желаете да го притежавате, моля да уведомите администратора и към сметката ви ще бъдат добавени 1 долар и 25 цента.“)
— Да, господине. Убеден съм, че вашите апартаменти са вече готови, господине. Бихте ли почакал една минутка?
Докато администраторът търсеше резервациите, О’Кийф се отдръпна встрани, като предостави възможност на пристигащите да се настаняват. Около рецепцията, където преди малко беше съвсем спокойно, сега се образува поредният наплив от гости, което беше част от ежедневието на всеки хотел. Навън под лъчите на яркото, топло слънце автобуси и таксита от летището докарваха пътници, дошли като него от север със сутрешния полет от Ню Йорк. Забеляза, че тук ще се провежда конгрес. От сводестия покрив на фоайето висеше огромен надпис, който гласеше:
„ДОБРЕ ДОШЛИ, ДЕЛЕГАТИ ЗА КОНГРЕСА НА АМЕРИКАНСКИТЕ СТОМАТОЛОЗИ“
Додо се приближи до него, а двамата пиколи, натоварени с багажа, вървяха подир нея като псалтове след богиня. Меката широкопола шапка не успяваше да скрие вълнистите й, пепеляворуси коси, а от безупречното детско личице ококорено гледаха две сини очи.
— Кърти, разправят, че тук са отседнали милион зъболекари.
— Благодаря, че ми каза — отвърна той сухо. — Иначе нямаше да разбера.
— Знаеш ли, старче, май ще могат да ми оправят онази пломба. Аз все се каня и все нещо не…
— Да, но тука те ще си отварят устата, а не другите хора.
Додо, както винаги, придоби объркано изражение, като че ли иска да разбере онова, което става наоколо, но все не й се удава. Неотдавна един от управителите на О’Кийф, който не подозираше, че шефът му го слуша, бе заявил за Додо: „На нея мозъкът й е в гърдите, ама бедата е там, че нямат връзка помежду си.“
О’Кийф знаеше, че някои от познатите му не проумяват избора на Додо за неговата спътница, макар да би могъл със своето богатство и влияние основателно да притежава всяка друга жена. Но, разбира се, те можеха само да предполагат или по-вероятно подценяваха неукротимата й чувственост, която Додо можеше да разпали или покорно да притаи в себе си според неговите желания. Нейните безобидни, глупави постъпки или честите прояви на нетактичност дразнеха околните, но на него му изглеждаха забавни вероятно поради досадата, с която приемаше понякога обкръжението от умни хора с будни умове, стремящи се да противостоят на неговата проницателност.
Въпреки това той смяташе скоро да се лиши от Додо. Тя се беше задържала почти цяла година — много по дълго от останалите. В холивудската галактика можеше да се намерят твърде много звездички. Разбира се, той ще се погрижи за нея, използувайки голямото си влияние, за да й уреди една-две роли в киното и, кой знае, тя вероятно би се издигнала. Имаше хубаво тяло и лице. Други, благодарение само на тези качества, бяха стигнали доста високо.
Администраторът се върна на банката и каза:
— Всичко е готово, господине.
Къртис О’Кийф кимна. После, предвождана от старши пиколото Хърби Чандлър, който изникна ненадейно, малката процесия се отправи към чакащия ги асансьор.
6
Наскоро след като Къртис О’Кийф и Додо бяха придружени до апартаментите им, с единична стая се сдоби и Джулиъс Милн Ключаря.
Ключаря се обади в десет и четиридесет и пет по директния телефон на хотела от летище „Мойсънт“ (Позвънете безплатно в най-добрия хотел в Ню Орлийнс), за да потвърди направената преди няколко дни от друг град резервация. В отговор получи уверението, че резервацията му е наред и ако побърза за града, ще бъде незабавно настанен. Тъй като беше решил едва преди няколко минути да отседне в „Сейнт Грегъри“, Ключаря остана доволен от новината, макар и да не бе съвсем изненадан, защото според предварителните си планове той беше запазил стаи във всички по-големи хотели на Ню Орлийнс, използувайки различни имена. В „Сейнт Грегъри“ се беше представил като Байрън Мийдър — име, което взе от някакъв вестник, тъй като неговият законен собственик бе един от известните играчи на лотария. Изглежда това беше добро предзнаменование, а Ключаря особено се влияеше от знаменията.
Всъщност неведнъж всичко се бе нареждало добре.