Потомък на древен род, кройдънският дук се беше приспособил към времената благодарение на инстинкта си да не се големее. През последните десет години с помощта на дукесата, самата тя известна обществена фигура и братовчедка на кралицата, той стана посланик с широки пълномощия и специален пратеник на британското правителство за разплитане на сложни международни ситуации. Напоследък обаче се носеха слухове, че кариерата на дука е стигнала критичната си точка и това навярно се дължеше именно на неговото желание да не се отличава от другите, особено в области като алкохола и чуждите съпруги. Говореше се обаче и това, че сянката, надвиснала над дука, била незначителна и временна и че дукесата владеела чудесно положението. В подкрепа на второто мнение съществуваха и предсказания, че кройдънският дук би могъл в близко време да бъде назначен за посланик на Великобритания във Вашингтон.
Зад гърба на Питър някакъв глас промърмори:
— Извинете, господин Макдермот, може ли да говоря с вас?
Той се извърна рязко и видя Сол Начъз, един от възрастните сервитьори, които обслужваха стаите. Беше се приближил тихо по коридора — слаб, с мъртвешка фигура, в късо бяло сако, обточено в червено и златисто — цветовете на хотела. Косата му беше сплескана и зализана, сресана напред в старомоден перчем. Имаше светли, воднисти очи, а вените по ръцете, които потриваше нервно, изпъкнали като въжета над хлътналата плът.
— Какво има, Сол?
В гласа му се долавяше безпокойство. Той каза:
— Предполагам, идвате заради оплакването срещу мен?
Макдермот погледна двойните врати. Те още не се бяха отворили и при все че се разнасяше лай, отвътре не се чуваше друг шум. Той каза:
— Кажи ми какво стана?
Другият преглътна два пъти. Подминавайки въпроса, той заговори с умоляващ, бърз шепот:
— Ако ме уволнят, господин Макдермот, ще ми бъде трудно на тези години да си намеря друга работа, — той погледна към президентския апартамент и в изражението му се четеше безпокойство и негодувание. — Те не са от най-трудните клиенти… но тази вечер… Доста са взискателни, но никога не съм им придирял, макар че никога не дават бакшиш.
Питър неволно се усмихна. Английските благородници рядко даваха бакшиш и вероятно смятаха, че самата привилегия да им се прислужва е вече един вид награда.
Той прекъсна сервитьора:
— Все още не си ми обяснил…
— Ще ви кажа и това, господин Макдермот — Питър се чувствуваше почти неловко, тъй като този човек би могъл да му бъде баща. — Това се случи преди половин час. Бяха си поръчали вечерята доста късно: стриди, шампанско и скариди по креолски.
— Менюто няма значение. Какво стана после?
— Всичко започна от скаридите, господине. Когато ги поднасях… ами през всичките тези години почти не ми се е случвало.
— За бога! — Питър не изпускаше от очи вратата на апартамента, чието отваряне би прекъснало разговора.
— Да, господин Макдермот. Ами като сервирах супата, дукесата стана от масата и като се извърна, ми блъсна ръката. Ако не знаех, че не бива, щях да кажа, че го направи нарочно.
— Това е смешно!
— Знам, господине, знам. Но разбирате ли, на панталоните на дука се появи едно малко петънце. Кълна ви се, не беше по-голямо от четвърт инч.
Питър попита недоверчиво:
— Това ли е всичко?
— Господин Макдермот, кълна се, това е всичко. Но човек би си помислил от пушилката, която вдигна дукесата, че съм извършил убийство. Извиних се. Донесох салфетка и вода, за да почистя петното, но това не помогна. Тя настояваше да повикат господин Трент.
— Господин Трент не е в хотела.
Питър реши да чуе и другата страна, преди да вземе решение. Междувременно той нареди:
— Ако си свършил за днес, по-добре е да си вървиш. Утре, като дойдеш, ще ти се каже какво се е случило.
Докато сервитьорът се оттегляше, Питър Макдермот натисна още веднъж звънеца. Преди да се повтори кучешкият лай, вратата се отвори от млад човек с кръгло като месечина лице и пенсне. Питър позна, че това е секретарят на Кройдън.
Още неотворили уста, от апартамента се разнесе женски глас:
— Който и да е, кажете да престане да звъни!
Макар и властен, помисли си Питър, това беше привлекателен глас с богата гама от дрезгави тонове, които възбуждаха интерес.
— Извинете — каза той на секретаря. — Помислих, че не сте чули. — Той се представи и добави: — Разбрах, че сте имали някакви неприятности с нашето обслужване. Дойдох да разбера не мога ли да ви бъда полезен.