Мислите му бяха прекъснати от Флора Йейтс, неговата грозничка, луничава секретарка. Късите пръсти на Флора, които танцуваха по клавишите на пишещата машина с неподражаема виртуозност, сега стискаха снопче с бележки за телефонни обаждания. Питър ги посочи и попита:
— Има ли нещо спешно?
— Само няколко. Но могат да почакат до следобед.
— Тогава ще ги оставим. Помолих да ми изпратят от касата сметката на стая 1126–7. Води се на името на Станли Диксън.
— Ето я — каза Флора и измъкна една папка от купчината върху бюрото му. — Приложена е и сметката от дърводелската работилница за повредите в апартамента. Сложих ги заедно.
Питър погледна и двете сметки. Фактурата, която включваше няколко услуги за апартамента, възлизаше на седемдесет и пет долара, а сумата от дърводелците беше сто и пет долара. Като посочи сметката, Питър каза:
— Намерете ми телефонния номер по този адрес. Предполагам, че е на името на баща му.
На бюрото му лежеше сгънат вестник, който не беше успял да прегледа досега. Беше сутрешният брой на „Таймс Пикаюн“. Той го разгърна, Флора излезе от кабинета и пред очите му заплуваха черните букви на заглавията. Автомобилната катастрофа от предишната нощ се бе превърнала в двойна трагедия — майката на убитото дете беше починала в болницата рано тази сутрин. Питър прочете набързо статията, в която се представяше подробно разказът на полицая, който ги бе спрял с Кристин пред бариерата. „Досега — се казваше в статията — няма никакви следи както от колата, така и от нейния шофьор. Въпреки това полицията се позовава на показанията на един минувач, според когото «ниска, черна кола с голяма скорост» е била забелязана да се отдалечава от мястото на злополуката няколко секунди след това. Градската и щатската полиция, добавяше «Таймс Пикаюн», си сътрудничат в издирването по целия щат на всеки повреден автомобил, отговарящ на описанието.“
Поиска да разбере дали Кристин е видяла статията. Тя му въздействува още по-силно поради това, че бяха заедно за кратко време на самото местопроизшествие.
Завръщането на Флора с телефонния номер, за който я беше помолил, върна мислите му към непосредствените задължения.
Сложи вестника настрана и набра сам номера по директния телефон. Отговори му плътен мъжки глас:
— Семейство Диксън.
— Бих искал да говоря със Станли Диксън. В къщи ли е?
— Мога ли да знам кой се обажда, сър?
Питър каза името си и добави:
— От хотел „Сейнт Грегъри“.
Последва пауза, нарушавана от шума на бавно отдалечаващи се стъпки, които след това се върнаха:
— Съжалявам, сър, но младият господин Диксън не е у дома.
Гласът на Питър прозвуча рязко:
— Предайте му, че ако не се обади, веднага ще позвъня на баща му.
— Но може би, ако позвъните…
— Престанете! Предайте му каквото казах!
Последва явно колебание, а след това Питър чу:
— Добре, сър.
И стъпките отново се отдалечиха.
В слушалката се разнесе изпращяване и сънен глас се обади:
— На телефона е Станли Диксън. За какво е този шум?
Питър отговори рязко:
— Шумът е за това, което се случи снощи. Учудвате ли се?
— Кой сте вие?
Питър повтори името си.
— Вече разговарях с госпожица Прейскът, а сега искам да поговоря и с вас.
— Вие вече говорите — каза Диксън. — Какво повече искате?
— Не по този начин. Искам да говорим в хотела. — Чу се възклицание, на което Пиитър не обърна внимание. — В четири часа утре с другите трима. Доведете ги със себе си.
Последва бърз и груб отговор:
— Да дойда, по дяволите! Какво си мислиш бе, нехранимайко, ти не си нищо повече от един хотелски мърляч и хич не ме е грижа какво ми нареждаш. А освен това трябва да внимаваш, защото моят старец се познава с Уорън Трент.
— За ваше сведение вече обсъдих този въпрос с господин Трент. Той ми позволи да се заема със случая, включително и с това, дали да заведем дело. Но аз ще му предам, че предпочитате да се намеси баща ви. Оттук нататък ние ще решим какво да правим.
— Чакайте! — до него достигна учестеното дишане на другия, който после каза с омекнал глас: — Утре в четири имам лекции.
— Няма да отидете! — отговори му Питър. — Доведете и останалите. Кабинетът ми е на мецанина. И не забравяйте — точно в четири.
Като затвори телефона, той усети, че очаква с нетърпение утрешната среща.
8