— Ние очакваме господин Трент — каза секретарят.
— Господин Трент отсъствува тази вечер от хотела.
Докато говореха, те преминаха от коридора в преддверието на апартамента — правоъгълно помещение, обзаведено с вкус, с дебел едротъкан килим, с два тапицирани стола и масичка за телефон под една гравюра на Морис Хенри Хобс, изобразяваща стария Ню Орлийнс. Двойният портал към коридора затваряше единия край на правоъгълника. На другия край вратата към просторната гостна беше открехната. Отляво и отдясно имаше две други врати, едната към самостоятелната кухня, а другата към стая, която служеше за канцелария, спалня и дневна на секретаря на Кройдън. Двете главни, свързани спални на апартамента имаха изход към кухнята и към гостната. Това разпределение беше така замислено, че да позволява на тайния посетител в спалните, ако се наложи, да бъде въвеждан и извеждан незабелязано през кухнята.
— Защо не го повикат? — въпросът беше отправен ненадейно, след като вратата на гостната се отвори и кройдънската дукеса се появи, сподиряна от три развълнувани бедлингтънски териера. С бързо щракване на пръстите тя моментално укроти кучетата и извърна въпросително очи към Питър. Познаваше красивото, с високи скули лице, което бе виждал по хиляди фотографии. Дори в домашно облекло, както забеляза той, дукесата бе в изряден тоалет.
— Откровено казано, ваша светлост, не знаех, че желаете да се срещнете лично с господин Трент.
Сивозелените очи го удостоиха с преценяващ поглед.
— След като господин Трент отсъствува, очаквах да дойде някой от неговите служители.
Питър се изчерви пряко волята си. Кройдънската дукеса излъчваше недвусмислено високомерие, което по неестествен начин бе необикновено привлекателно. В паметта му за миг проблесна споменът за една снимка. Беше я видял в някакво илюстровано списание — яхнала жребец, дукесата прескачаше високо препятствие. Презряла опасността, тя владееше коня си с великолепна увереност. В този миг той изпита чувството на човек без кон, изправен пред възседналата жребеца дукеса.
— Аз съм заместник-управител. Ето защо се явих лично.
В погледа й, приковал очите му, светна забавно пламъче.
— Не сте ли малко млад за това?
— Не съвсем. В наше време доста млади хора се занимават с хотелиерски бизнес.
Той забеляза, че секретарят дискретно е изчезнал.
— На колко сте години?
— На тридесет и две.
Дукесата се усмихна. Когато искаше, както в този миг, лицето й придобиваше оживено и топло изражение. Не бе трудно, помисли си Питър, да усетиш приказното й очарование. Той пресметна, че тя е с пет или шест години по-възрастна от него и много по-млада от дука, който наближаваше петдесетте.
— Някакъв курс ли сте завършил, или нещо подобно? — попита тя.
— Имам диплома от Корнелския университет, висшия курс по администрация на хотелите. Преди да постъпя тук, работих като заместник-управител в „Уолдорф“.
Трябваше да събере сили при споменаването на „Уолдорф“ и бе изкушен да добави „откъдето бях уволнен позорно и вписан в черните списъци на верижните хотели и затова съм щастлив, че работя тук, в този независим хотел“. Но, разбира се, той не каза нещо подобно, защото човек остава да живее с личните си болки дори когато нечии случайни въпроси бъркат в старите и незараснали още рани.
— В „Уолдорф“ никога не биха се примирили с това, което се случи тази вечер — отвърна дукесата.
— Уверявам ви, мадам, че ако сме направили грешка, в „Сейнт Грегъри“ също не биха се примирили с нея.
Той си помисли, че разговорът наподобява игра на тенис, като топката се запраща от едната половина на игрището в другата и сега чакаше да му я върнат.
— Ако сте направили грешка! Съзнавате ли, че вашият сервитьор разсипа скаридите по креолски върху мъжа ми?
Очевидно тя преувеличаваше, но той не можеше да разбере на какво се дължи. Струваше му се необичайно, тъй като досега отношенията между Кройдън и хотела бяха отлични.
— Давам си сметка, че е станал инцидент, който вероятно е плод на небрежно отношение. Ето защо дойдох да се извиня от името на хотела.
— Цялата ни вечер се провали — продължаваше да настоява дукесата. — Съпругът ми и аз бяхме решили да прекараме една спокойна вечер тук, в нашия апартамент, сами. Излязохме за малко да се поразходим наоколо, върнахме се за вечеря и последва това.
Питър кимна, проявявайки привидно съчувствие, но беше озадачен от отношението на дукесата. Струваше му се, че тя желае да запечата случая в съзнанието му, за да не го забрави.
— Може би трябва да поднеса извиненията ни лично на дука — предложи той.