Това се случи преди пет години. След няколко седмици тя напусна Уисконсин и повече не се върна там.
Нейните стъпки и стъпките на пиколото заглъхваха в постлания с килим коридор. Джими, който вървеше пред нея, размишляваше:
— Стая 1439. Там е старият джентълмен, господин Уелс. Преди два дни го преместихме от една ъглова стая.
Пред тях, в другия край на коридора, се отвори врата, през която излезе красиво облечен мъж на около четиридесет години. Затвори и се готвеше да прибере ключа в джоба си, но се поколеба за миг, оглеждайки Кристин с нескрит интерес. Навярно се канеше да я заговори, но пиколото едва забележимо поклати глава. Кристин, която не пропусна нищо от този мълчалив диалог, предположи, че навярно би трябвало да остане поласкана, дето я вземат за „телефонно момиче“. Беше дочула, че Хърби Чандлър разполага с блестящ състав от тези момичета.
Когато отминаха, тя попита:
— Защо беше сменена стаята на господин Уелс?
— Според това, което чух, госпожице, в 1439 имало някой друг, който вдигнал скандал, и затова решили да ги разместят.
Едва сега Кристин си спомни стая 1439, от която имаше оплаквания и преди това. Тя се намираше в съседство със служебния асансьор и в нея си даваха среща всички тръбопроводи на хотела. В резултат на това там беше изключително шумно и непоносимо горещо. Във всеки хотел има поне една подобна стая — някои я наричат „скапаната“ стая и тя обикновено не се дава, докато не се заемат останалите стаи.
— Но защо са помолили господин Уелс да се премести от по-хубавата стая?
Пиколото сви рамене:
— По-добре попитайте администраторите.
— Но вие имате някаква представа за това — настояваше тя.
— Ами предполагам, че са го преместили, защото той никога не се оплаква. Старият господин отсяда тук години наред, без да е мърморил за нещо. Някои дори се шегуват с него — Кристин ядосано сви устни, докато Джими Дъкуърт продължаваше да говори: — Чух, че в ресторанта го настанявали на масата до кухненската врата, на която никой не би седнал. Изглежда, че няма нищо против. Така казват.
Кристин си помисли мрачно: „Утре сутринта някой ще бъде против“. Тя щеше да се погрижи за това. Като разбра, че са се отнасяли отвратително с един редовен гост, който при това е тих и мил човек, тя почувствува, че в нея се надига гняв. Няма значение. В хотела добре познаваха характера й; знаеше, че според някои той отговаря напълно на рижата й коса. Макар да обуздаваше гнева си, понякога той й помагаше при разрешаването на нещата.
Завиха зад един ъгъл и спряха пред 1439. Пиколото почука. Изчака, надавайки ухо. Не последва никакъв отговор и Джими Дъкуърт почука по-силно. В отговор се разнесе неясно стенание, което започна като шепот, издигна се високо и внезапно заглъхна, както беше започнало.
— Отворете с шперца! — нареди Кристин. — Бързо отворете!
Тя се отдръпна, а пиколото пристъпи напред. Дори при такива очевидно критични положения хотелът съблюдаваше правилата на благоприличие. В стаята беше тъмно и тя видя, че Дъкуърт запали лампата на тавана и се скри зад един ъгъл. Почти веднага след това я повика:
— Госпожице Франсис, елате веднага!
Влизайки, Кристин установи, че вътре е задушаващо горещо, макар че климатичната инсталация бе оптимистично включена на „хладно“. Друго не успя да забележи, тъй като погледът й беше привлечен от полуизправената, гърчеща се фигура върху леглото. Това беше онзи дребен като птиче човечец, когото познаваше като Албърт Уелс. Лицето му беше пепелявосиво, очите изпъкнали, устните потръпваха, опитваше се отчаяно да диша, но едва успяваше.
Тя пристъпи бързо към леглото. Веднъж, преди години, беше видяла в кабинета на баща си пациент в състояние на „in extremis“, който се задушаваше. Тогава баща й предприе бързи мерки и макар че сега тя нямаше възможност да стори нещо, спомни си само едно:
— Отворете веднага прозореца — заповяда решително на Дъкуърт. — Трябва веднага да влезе свеж въздух.
Пиколото се беше втренчил в лицето на легналия човек и каза нервно:
— Прозорецът е запечатан заради климатичната инсталация.
— Тогава опитайте със сила и ако трябва, счупете стъклото.
Бе вече вдигнала телефона до леглото. Когато телефонистката се обади, Кристин каза:
— На телефона е госпожица Франсис. Доктор Арънс в хотела ли е?