Надигнах се от фотьойла и с детинска непохватност опитах да се защитя:
- Напротив! Напълно съм наясно!
В джинсите, снабдени с кръпки от самата мен, подпетените пантофки и невидялата от месеци фризьор коса приличах на бяла гъска без пукната пара. Изобщо нямаше нужда София да обяснява що за птица съм. Ребека изследва с поглед всеки квадратен сантиметър от моята анатомия, след което подхвана монолог, който очевидно знаеше наизуст.
- Вижте, нямам представа какво са ви разказали за нас, но без съмнение много неща не са верни. Нашата дейност страда от безбройните предразсъдъци и за нея се говори какво ли не. В действителност онова, което предлагаме, е съвсем просто и преди всичко, държа да подчертая това, напълно законно: нашите клиенти са богати, неженени мъже, за които не е прилично да се появяват на многобройните светски приеми по цяла година. Ако се присъедините към нас, вашата роля ще се свежда до това да облечете най-красивата си рокля, да се усмихвате през цялата вечер, като внимавате да не си изкълчите челюстта, и да можете да поддържате някакво подобие на разговор, ако ви запитат какво мислите за Уди Алън. Както сама виждате, не е нищо особено.
„Какво ти казах!“, махна красноречиво с ръка София.
При това именно тя, моята приятелка, ми бе описала жарка нощна среща, организирана за нея преди известно време от същата тази агенция. Мисия без каквото и да било социално алиби. Епизод, от който бях почерпила известни аргументи, за да отхвърля първоначално предложението да се свържа с Ребека Сибони:
„Среща с мъж за секс с всички екстри! Луда работа!
- Нима? А ти как...
- Като на кино, миличка. Имах натупана среща за 15 часа с единствената препоръка да бъда точна. Щорите и завесите на прозорците в стаята вече бяха спуснати. Представям си как е давал разпореждания на персонала. После трябваше да се съблека гола, да се изтегна на леглото и да загася светлината.
- А после?
- После пристигна въпросният тип. Някъде около десет минути по-късно.
- И когато влезе, ти не го ли видя?
- Не, стаята имаше вестибюл. Нещо като шлюзова камера. Мярнах само фигурата, докато отваряше вратата.
- Не беше ли някак... зловещо?
- Напротив! - възкликна тя. - Е, в началото ми беше малко студено, докато го чаках гола, без да мърдам. После той се съблече и ме прегърна, за да ме стопли.
- Веднага ли правихте любов?
- Не веднага. Лежахме няколко минути редом и едва тогава той започна да ме гали.
- Нищо ли не каза?
- Абсолютно нищо. Само ръцете му бяха супер нежни. Кълна ти се, че никога преди не бях изпитвала такива ласки. Почти веднага се подмокрих.
- Опита ли се да видиш лицето му? Може да е бил същински Квазимодо!
- Успях да опипам чертите му, но не останах с такова впечатление. Честно казано, както ме докосваше, дори да беше Извънземното, пак щях да се навия.
- Чак толкова ли?
- Почакай, той цели петнайсет минути ме гали отвътре. С пръсти, с нос, с език... Направо не издържах! Страшно се бях подмокрила. Минах през два-три оргазъма още преди да влезе в мен. А това беше само предястието. Прекарахме в леглото цели три часа.
- Два-три оргазъма... - замислено повторих аз.
- Освен това миришеше на хубаво, тъпакът му с тъпак!
- На какво по-точно?
- Нямам представа, на нещо сладко. А членът му имаше вкус на ягода, на малина... Честна дума! Можех цял ден да не го извадя от устата си!
- Софи!
- Какво толкова? Нямаш си представа... Все едно да похапваш хайвер със завързани очи. Всичко, което губиш от зрението, го наваксваш с другите сетива. Особено с обонянието и вкуса.
- Окей, окей, мисля, че ми стана ясно.“
Ребека отново подхвана с дрезгавия си глас, прекъсвайки нишката на моите спомени:
- Разбира се, „Нощни красавици“ се радва на известна репутация. Ние наемаме и предлагаме само красиви, млади, чистоплътни момичета, които говорят безупречен френски, а освен това са и образовани. Не доставям закачалки и вази. Ала според това, което виждам и чувам, нямам притеснения за вас.
- И това ли е всичко?
- Да. Това е всичко, за което се ангажирате по отношение на нас чрез договора, и всичко, за което клиентите ни заплащат.
- Добре - лаконично одобрих аз.
- Изглеждате разочарована. Какво сте си представяли?
Тонът й бе станал по-остър и тя неочаквано започна да се държи високомерно като Ума Търман в рекламата за онази газирана напитка с двусмислено название. Явно Ребека Сибони умееше по свой начин да вдъхва уважение у своите подчинени.
Сетне върху лицето й разцъфна едва доловима, почти джокондска усмивка, и тя добави тихо, придружавайки думите си с широк жест: