благоразумно да съхраня в едно ъгълче на паметта си.
Малцина от гостите ми обръщаха особено внимание. Обикновено ми правеха комплимент за тоалета, за предполагаемата ми елегантност и грация, тъй като бяха съвсем наясно, че ролята редом с техния събеседник се свежда до това да подчертавам неговата личност. Откровено казано, подобна роля непълно ме задоволяваше. Давах си сметка коя съм всъщност. Търпеливо приемах всичко, също както и чека в края на вечерта, без да се опитвам да се вживявам в тази комедия повече, отколкото тя заслужаваше.
„Докъде стигна с твоите кастинги?, запита ме София няколко часа преди въпросната вечер.
Най-сетне се бях дипломирала и започнах да обикалям телевизионните студиа в столицата, дирейки място на водеща. Бях изучавала преди всичко аудиовизуални медии и щях да се обърна към радиото или пресата едва когато изчерпех всички възможности в моята област. Не пренебрегнах нито един канал, нито едно предаване, дори най-малко гледаното. Представях се, поне по мое мнение, не по-зле от коя да е конкурентка, но всеки път получавах един и същи отговор: липсва ви достатъчно опит.
- Как бих могла да имам опит, след като не ми се дава никаква възможност да го придобия! Това е абсурдно! - възмущавах се аз пред моята приятелка.
- Тъпо е, зная... При мен е същото: искат да бъда едновременно свежа като начинаеща балерина и със СУ на звезда, която лъска паркета от петнайсет години.
- „Липсва ви достатъчно опит“, зная какво точно означава това.
- И какво точно?
- „Липсват ви достатъчно връзки.“
Връзките, онази вълшебна думичка, казана където и на когото трябва, асансьорът за „упълномощени лица“, както се изразяваше не помня кой комик... Типично френско заболяване, което позволява на елитите да се възпроизвеждат по-бързо от семейство плъхове. Всичко е предназначено за вътрешни хора, всичко в полза на едни и същи привилегировани, докато за всички останали вратата неизменно си остава затворена. За такива като София, като мен, момичета без име, без пари и без подкрепа.
Ясно беше, че без препоръка нямам никакъв шанс.
- Вие сте възхитителна!
Мъжът, който ми отправи този комплимент на влизане в дома на Х, самостоятелна постройка в шикозния Седми район, беше моят кавалер за вечерта, посветена на среща между бивши възпитаници на ВШФ, Висшата школа по финанси. В списъка на удостоените напоследък с моето внимание той наследяваше един зъболекар, пристигнал за участие в конференция, дипломат от официално представителство, неколцина генерални директори на големи компании и немалко ръководни кадри, които искаха да направят впечатление на своето началство по време на годишното светско събиране на фирмата, появявайки се сред равните по ранг под ръка с възхитително същество като мен.
- Благодаря, много сте любезен - отвърнах аз, поправяйки тоалет номер две, роклята „Армани, дръзко разтворила се над гърдите ми.
- Напълно искрен съм.
Франсоа Маршадо, виден журналист от икономическите издания, притежаваше физика доста над средната, ако вземех под внимание обичайната ми клиентела през последните седмици. Не толкова плешив, не толкова пълен, четирийсетгодишен брюнет с представителна стойка, облечен в костюм, предназначен да подчертае мускулестото му тяло. Нямаше никакво съмнение, че се старае да поддържа форма, при това с определен успех.
- Знаете ли къде се намираме? - запита ме той, докато ме хващаше под ръка, за да ме отведе до залата на приема.
- Домът на политехниката.
- Имах предвид по какъв случай сме тук. Знаете ли какво отбелязваме тази вечер?
- Не... не съвсем.
- Висшата школа по финанси не е толкова известна, колкото Висшата търговска школа и
2
сродните на нея учебни заведения, но повечето шефове от САС 40 са завършили именно нея. Ще видите каймака на френските работодатели. И всички или почти всички от тях са от два-три випуска на нашата школа.
2 СА С 40 - френски индекс, включващ 40-те най-големи компании, търгувани на Борсата. -Б. пр.
Докато ми даваше тези обяснения, председателката на асоциацията на френските предприемачи, която много пъти бях виждала по телевизията, му махна приятелски вече с чаша шампанско в другата ръка.
- А вие какво място заемате сред тях?
- Останалите ме смятат за неудачника на випуска. Аз може би съм единственият, който няма сметки на Каймановите острови и хижа в Гщаад.