Погледът му спира върху мен, пронизва ме нежно и в корема ми веднага пламват искрици. Те лумват и ме изгарят. Ра1Пт11 1о те, ршгсе пдЪ! 1Ьгои§Ъ те. Сап ’( уои ипАегзШпА, ок, ту 1Ш1е дМ. Луи подчертава намерението, припомняйки повелята с тънкия си показалец. Ангелският му пръст почуква горната му устна в такт с електронния ритъм. Зная урока си: само и единствено нашите тела ще имат право да се изразяват. На тях се пада непосилната задача да изцелят раните и да запълнят всички онези празноти, които все още ни отделят един от друг.
Ръцете му започват първи, пратеници на предстоящите наслади. Те са по-близо до мен от всякога. Толкова са нежни, а същевременно твърди и силни.
С няколко деликатни движения те свалят от мен венчелистчетата от бяла коприна. Роклята бавно се свлича върху ориенталския килим. Сега единствените ми одежди са сутиенът без презрамки и слиповете, чиято снежна белота сякаш призовава луната на нашия празник. Трепетните му длани минават по извивките на снагата ми. Под тяхната ласка тялото ми сякаш засиява. Неговата и моята кожа сякаш се сливат и се превръщат в една-единствена материя. А111 еует мап1ед, а111 еует пеедед й кете, т ту агтз. Жогдз аге уегу иппесеззату, {кеу сап оп1у до кагт. Най-сетне съм негова. Най-сетне той е мой. Победихме всичко, преодоляхме всичко. Най-сетне се намерихме.
Все пак тръпката, която минава по него, издава съмненията му: той все още не може да повярва в случващото се. После ме прегръща по-силно. Държи ме и повече не желае да ме пусне. Вкопчва се в мен, сякаш се бои да не отлетя. Въпреки това близостта му ме кара да се чувствам по-свободна от всякога. Любовта му няма нищо общо със задушливите килии, в които се разиграваха първите ни срещи, поръчани от друг.
На свой ред се разтрепервам така силно, че едва не падам. Само допирът до него ме задържа права. При всяка следваща прегръдка едва не губя съзнание. Той е причината и следствието. Болката и изцелението. Ще ми се да се облегна на гърдите му, да изпитам силата му и да му се отдам цялата.
Ала не това желае той. Подкрепя ме. Иска ме права, изпъната, горда. Божествена. Няма да бъда просто кукла, отпусната в ръцете му. Не ме е накарал да премина през всички тези етапи, да открия всички скрити в мен сили, за да изисква сега от мен просто да му се оставя. Нима някога съм била обичана така? Нима някой някога ме е желал до такава степен, че да ме подложи на безброй мъчения и на безброй наслади, еднакво нежни и изгарящи, неотделими едни от други? В очите ми напират сълзи и не след дълго рукват по лицето ми.
Ала не трябва да се поддавам на обзелата ме слабост. Трябва да действам. Трябва на свой ред да го сграбча. Да изследвам гънките на тялото му, да впия нокти в него като клинове, на които да се крепя. Да предприема изкачване. Той вече ме е завоювал телом и духом. Сега аз трябва да го обладая така, както мъж обладава жена. Да докосна всеки негов орган и да накарам свежата кръв да го изпълни. Сега аз трябва да му даря живот.
Откъм улицата до нас достига нощен смях и ни духва като две свещи. Въпреки това нямаме намерение да изгаснем. Продължаваме да горим. Телата ни едва са се докоснали, но вече пламтят. Кожата ни сякаш е пребивавала на планета, прекалено близка до своята звезда. Допирът неизбежно ще бъде болезнен.
Към аромата на тоалетната вода се прибавя миризмата на тялото му, която откривам за пръв път. Откъм основата на бедрата долавям и уханието на пениса му, вече готов, гладен. Изправен срещу мен, той още повече съкращава дистанцията. Имам чувството, че интимните ни части ще се слеят така леко, както миризмите ни. Благовонието на нашата кожа и на нашите коси ще влезе в пълна хармония. Тъч даун.
Този път наистина аз съм тази, която води, аз съм тази, която завоюва. Хващам члена му -кадифената мекота на кожата за мен е божествена изненада и аз леко я допирам до влажните устни между бедрата ми. Докосването на главичката до клитора ми е като електрическо изпразване. Искрата между тях разтваря процепа, който отдавна очаква това.
Гърлото ми внезапно се свива, от гърдите ми към корема се спуска огнена топка, предизвиквайки неописуемо сладостни усещания. Извивам снага, разтварям жадните си устни. Желанието изтръгва от мен тихо стенание, сподавено от новата вълна, която разтърсва цялата долна част на тялото ми и ме кара да залитна. Едновременно изгарям и се втечнявам.
Години, изпълнени с желание, ме заливат и аз потъвам в тях като моряк, отнесен от морски талаз. За момент губя равновесие, но се изправям и съхранявам власт над тялото си.
От няколко седмици очаквам един-единствен момент: той в мен. От месеци насам той също се надява на това. Невероятно напрегнат, тръпнещ, готов за мен. Способен да ме засити, както никоя жена не е била.