- Още...
Стенанието ми не очаква отговор. Чудесно зная, че ще има още и то ще продължава дни и нощи, от стая в стая. Че ще си измислим още много правила, които непрестанно ще нарушаваме.
Издръжливостта му ми показва колко съм желана, очаквана, жадувана. Може би дори обичана. Не, щастието ми веднага ме поправя: със сигурност обичана. Дори безкрайно обичана. Телата ни излъчват странна светлина, чудно сияние, зората на бъдещите ни оргазми. Тя ни обгръща, неотслабваща, издига ни във въздуха, трепетни, крехки като влюбени пеперуди.
Стаята около нас е престанала да съществува. Ето че небето над нас се разтваря и ни привлича към себе си. Светещото кълбо, в което се намираме, ни отнася със себе си, в себе си, към облаците. Един порив на нощния вятър, и вече се реем в пространството, в орбита, два долепени един към друг зародиши. Съзерцаваме новия облик на земята под нас. Всичко това би могло да трае секунда или милиарди години. Време и пространство са престанали да съществуват, всичко зависи от слетите ни в едно тела. Не спим, не сънуваме: наслаждаваме се на мига и
пресътворяваме света около нас такъв, какъвто го желаем. Ел и Луи. Тя и той.
Без да спира постъпателното си движение в мен, макар и по-леко, той протяга ръка към малко чекмедже на масичката вляво от нас. Изважда оттам плосък предмет, който отначало не мога да различа, но след това той лъсва в полумрака и формата му ми се струва странно позната.
Моят „Десет-пъти-дневно“! Не бих объркала по никакъв начин сребристите му корици. Луи го поставя върху чаршафа, досами лицето ми. Разтваря го на последната страница и аз откривам, че написаните върху нея редове не са от моята ръка. Няма никакво значение как се е добрал до него.
Единственото, което виждам върху хартията, е танцът на нашите изповеди, които се смесват и се преливат.
Усмихвам се. Вече съм наясно. Той вижда това и обсипва тила ми с леки целувки, подобни на освежителен дъжд, от който потрепервам, и усещам как някъде у мен, между бедрата ми, се раждат нови желания.
Желая те тотално,
пък било и фатално. Искам да прекарам живота си, като непрекъснато те изучавам, без никога да те открия цялата. Колкото по-пълно те притежавам, толкова повече тайни ще криеш в себе си. Между бедрата ти ме очаква онзи непознат и необуздан континент, пълен с толкова богатства, но ревнив към насладите, които дарява.
Обещай ми го.
(Ръкописна бележка от 18 юни 2009 г., съставена от Луи)
Ръката му отново се протяга и този път изважда нещо малко, които се побира в шепата му. Поставя го до нашето съвместно творение. Това е ключ. Не магнитна карта, а истински ключ от матов метал, който тежи в ръката. Към него е прикрепено малко картонче. Въпреки мрака успявам да прочета ръкописното послание:
Добре дошла в стая номер едно
Стая номер едно?
Едва не разкъсвам нежната пелена на мълчанието с въпроса, който напира в мен. Все пак успявам да се въздържа. Миг по-късно всичко ми става ясно. Стаите в хотел „Шарм“ нямат номера, за да може всеки да ги подреди според преживяното в тях. Според любовта, която ще дари или ще получи.
Следователно за мен „Жозефин“ завинаги ще си остане стая номер едно. Там, където получих първия оргазъм на задоволена жена, на жена, приела да капитулира в името на насладата. Стаята на нашата първа нощ.
Сиянието, което ни обгръща, не се е разсеяло. Напротив. То свети по-силно от всякога. Виждам го около нас и то ми се струва удивително познато. Сега вече никога няма да ни изостави.
В замяна на това пропуснах да отбележа, че след първата песен, тъй изпълнена със съдържание, последва нежен музикален фон, с почти хипнотично действие, който не успях да определя.
- Ноте - подсказва с усмивка той на ухото ми.
Заглавието на песента. Това е новият статут на този хотел, тъй като приехме той да бъде завинаги мястото на нашите наслади. Наше убежище. Наш дом.
Никога не съм принадлежала към категорията жени, които твърдят, че всички хотелски стаи си приличат. Че не са нищо повече от анонимно пространство, без собствен облик.
Сега вече зная защо.
Благодарности
Бих искала да благодаря преди всичко на моята агентка Ана Ярота.
Благодаря също така на нейния чудесен екип, който съдейства за осъществяването на този проект: Тед, Глейдис, Марк, Одри, Алексис и всички останали, на които не помня имената.
Благодаря на издателите по света, които оказаха доверие на френското ми перо, с всички негови тикове, прищевки и непреводими галицизми!