бързайки да свърши преди появата на друг клиент. Ще се изпразни рязко, с няколко спазъма и приглушено хъркане. А аз едва ще имам време да изплакна устата си от изпълнилата я сперма. Ала дори след това, когато се завърнем на масата, ще продължа да усещам нейния
вкус и ухание при всяка хапка от вечерята.
(Анонимна бележка от 5 юни 2009 г.: дали това до такава степен ме възбужда? Предполагам, че да...)
Бях забелязала това още при първите получени писма, но с времето ставаше все по-ясно, че неприличните писма на моя преследвач всеки следващ път съвпадаха все повече с преживяното от мен. Те сякаш се вписваха в ежедневието ми, влизаха в подробности, проникваха в мислите, които биха ме споходили. Дали непознатият беше тук, в този ресторант, тъкмо в този момент? Дали ме наблюдаваше?
Не можех да призная пред Давид работата си за „Нощните красавици“, нито намирах смелост да споделя греховната си връзка с безумния поет, който си бе поставил за цел да разкрива и най-потайните ми помисли. В известен смисъл той вече бе излязъл победител, защото му бях позволила да влезе в моето битие.
- Майка ти... Нямаше ли намерение да бъдеш с нея? - повтори Давид.
- Не... Не, нищо подобно - полуизлъгах аз с пълна уста.
Определено бях царица в прикриването на информация... Бях споменала с половин уста пред Мод за появата на Давид в живота ми. И преди всичко предпазливо не споменах фамилията му, за да не се сети, че това би могъл да бъде привлекателният бизнесмен, който от време на време се появява във вечерните новини. Ето защо до този момент, в името на майчиното спокойствие тя знаеше само най-необходимото: Давид бе приятният и заможен мъж, заел мястото на онзи Фред, който тя изобщо не понасяше. Това бе напълно достатъчно, за да я накара да се поотпусне, поне докато не настъпи сблъсъкът между двата обитавани от мен свята, от който най-много се боях. Знаех, че той е неизбежен, предвид насоката, която приемаше връзката ми с мъжа, когото виждах над вилицата с набоден на нея омар.
- Права си, прелестно е - потвърди той, хрускайки парче чипс.
...Така може да бъде реабилитиран един несправедливо порицаван зеленчук.
Парите не бяха всичко. Давид изобщо не беше жива банкова сметка, достатъчна, за да осигури подобни пиршества всеки ден от седмицата, стига да пожелаехме това. Той притежаваше нещо, което не би могло да бъде спечелено нито на лотария, нито чрез най-доходната финансова операция, а именно възпитание. Именно то винаги бе липсвало като допълнение към парчетата пица, с които ме гощаваше Фред, макар да ми ги предлагаше с любов и да му струваха много повече жертви.
Продължението бе на висотата на божественото начало: печен омар със стафиди, а след него задушен омар в собствен сос с миди и шампанско. Именно този сос ме накара да измуча от удоволствие, чувствайки как неговата пикантност гъделичка небцето ми като пенливо вино.
- Направо умирам! - прошепнах аз, докато облизвах избила върху устната ми капка, в съседство с луничките.
Очевидно той напълно съпреживяваше моето щастие. По-приятно му бе да ме гледа как опустошавам прелестните блюда, отколкото сам да се наслаждава на божествения им вкус. Ликуваше чрез мен, а аз от своя страна се чувствах щастлива, че възбуждам ако не сетивата, то поне въображението му чрез магията на моите вкусови папили, все още чувствителни, които се наслаждаваха вместо неговите, вече твърде преситени.
- Не, съвсем сериозно... Много ме се ще да мога да приготвя нещо такова.
- Наистина ли?
- А ти не би ли искал?
- Да, да, разбира се - въздъхна той.
Във въздуха се разнесе ефирният му смях.
От самото начало на нашата връзка изобщо не бях имала възможност да покажа скромните си кулинарни способности, бедно подобие на майчините. По отношение на храната, както и на всичко останало, се бях отдала на онзи вихър, който той без усилие създаваше около себе и в който аз се носех. Сега, като се замислям, вихър може би не бе точната дума, а изборът на думите и образите е от първостепенна важност за начинаещо перо като моето. Бе по-скоро торнадо, като се има предвид, че безспорно ме всмукваше нагоре, а силата му беше главозамайваща.
С едва доловим жест Давид повика сервитьора и се наведе към ухото му.
- Само не ми казвай, че поръчваш още вино... Вече съм на градус.
- На градус!?
Той повтори думите ми и избухна в искрен смях. „Ако продължаваш да използваш изразите на майка си, добре си направи сметката: следващия път мога да поканя нея вместо теб.“
Сервитьорът изчезна за момент, след което внезапно се появи със сгъната на четири рецепта и