Според проучване мъжете мислят за секс средно по деветнайсет пъти на ден. Жените - не повече от десет. А вие самата колко пъти на ден позволявате да ви завладеят подобни мисли?
Бяха минали няколко дни, когато открих в пощенската си кутия хвърчащ лист без марка и клеймо, перфориран в края, като дупчиците съвпадаха със спиралата на моето тефтерче. Очевидно авторът с удоволствие си представяше какви биха могли да бъдат моите фантазии. При това пишеше в първо лице, все едно че бях аз.
За малко да хвърля листа в кошчето, без да го прочета. После имах намерение да подам жалба в полицията. Ала любопитството ми на студентка по журналистика надделя и аз грижливо прибрах листа в малкия класьор, без да подозирам, че той ще бъде първият от дълга поредица. Защото ръката без лице не спря дотам... О, не.
- Нищо не ме блокира - отвърнах най-сетне аз на моя клиент.
В крайна сметка той не изглеждаше по-зле от малцината мъже, с които бях преспала след някоя добре полята вечеря в невзрачен ресторант. А ако става въпрос за моя първи път в прегръдките на Фред, най-сериозната ми връзка до този момент, трябваше да призная, че тя бе напълно лишена от романтика. Откровено казано, през онази вечер, когато правихме любов, отстъпих, за да се възползвам от случая, защото начинът, по който протече вечерта, го изискваше... не защото наистина имах желание. В такъв случай нима имаше нещо лошо в това да покрия случващото се с лака на парична транзакция? Нима не струвах повече от парче пица и две чаши червено вино?
Този мъж поне беше богат, чистоплътен, красив и при това елегантен в едноредния костюм по поръчка, който правеше впечатление с изисканата си изработка, розов копринен хастар и декоративен шев на илиците. Благодарение на него за една вечер щях да спечеля повече, отколкото за цяла седмица работа на касата на някой супермаркет или заведение за бързо хранене.
С една дума, самонавивах се по всякакви начини. Действието на изпитото шампанско минаваше и се нуждаех от заместител, от искрящ стимул, различен от пенливите мехурчета в чашата.
Въпреки дадения от мен картбланш Господинът-по-поръчка надяна латекса, както си му е редът, и почти без встъпление и преди всичко без нито една дума, подхвана с пухтене класическа мисионерска поза. Винаги съм се чудила на невежеството в любовната игра на така наречените образовани мъже. Вероятно това са единствените знания, които не се придобиват в
университета и за които няма частни уроци и наставници.
- Добре ли си, нали не ти причинявам болка?
Нито болка, нито каквото и да било друго. Странно отсъствие на усещания. Долната част на тялото ми сякаш бе под упойка. Знаех, че това е секс с мен, проникване в мен, съвсем реална любовна игра, но сякаш изобщо не ме засягаше. Въпреки това го бях хванала за задните части и внимателно направлявах постъпателното му движение в мен.
- Всичко е наред - опитах се да го насърча аз.
Собственият ми опит подсказваше да не предприемам инициативи, които той с пълно основание би трябвало да очаква от мен. Трябваше ли да въздишам, да стена, да шепна неприлични думички на ухото му? Доколко можех да си позволя да симулирам? Дали това бе неизменна част от моето представяне?
- А на теб хубаво ли ти е?
Това бе единственото, което се сетих да кажа в този момент. Зная, че не беше кой знае какво. В отговор той изпъшка само едно „да“, което предвещаваше скорошния изход. Както се полага на делови мъж, реши да подчертае сублимния момент, затова спря за петнайсетина секунди, след което отново подхвана равномерното движение като швейцарски метроном.
Въпреки своята безучастност не изпитвах нито смущение, нито отвращение, а още по-малко гняв. Прокарах ръка по гърба му от горе до долу в искрен стремеж да му доставя удоволствие. Приех все по-силното му ръмжене като знак за удовлетворение. Откровено казано, сегашната близост с нищо не бе по-лоша от коя да е хоризонтална гимнастика, която бях правила в миналото. А освен това имайте предвид, че съвкуплението без страст дава възможност да се оцени по достойнство декорът. А обзавеждането на стаите в хотел „Шарм“ заслужаваше да му се обърне внимание. Като се изключи огледалото, закрепено на тавана, всичко останало напълно съответстваше на спалнята в замъка Малмезон, обитавана от г-жа Дьо Боарне, съпругата на Наполеон. Като цяло кръглата стая напомняше разкошна шатра, поддържана от тънки златни колони, свързани помежду си с широки червени драперии, чиито гънки по античен образец придаваха обем и изящна раздвиженост. От двете страни на голямото легло с балдахин, увенчан с разперил криле орел, готов да литне, имаше позлатени лебеди, а в долния край два рога на изобилието. Останалата част от мебелировката, включително фотьойлите и дългото двойно канапе в другия край на стаята, бе обагрена предимно в червено и златисто, с цветни мотиви, които присъстваха върху покривката и върху страничните части на матрака.