– Чудесно. Ще получите документа до пет-шест работни дни.
Служителката приключи разговора с обичайните любезности и ме остави безмълвна, зашеметена, неспособна да отлепя слушалката от зачервеното си ухо.
След този изумителен епизод двамата с Маршадо се гледахме слисано още няколко минути, след което си тръгнахме. Междувременно успях да му съобщя, че този адрес не съответства на нито един от онези, които по някакъв начин биха могли да се свържат с фамилията Барле. Нито с Андре и Ортанс, нито с младоженците преди смъртта на Орор, нито пък с Луи след това.
Решихме да продължим проучванията и се уговорихме да се срещнем веднага след като някой от нас попадне на нещо ново.
– А, впрочем... – подхвърлих аз, преди да се разделим.
– Какво?
– Снимката в моя мобилен... Изтрих я.
– Благодаря – кимна признателно той и се усмихна смутено.
Тъй като времето се бе оправило, а и не бях далече от улица „Трезор“, се прибрах пеша. Терасите на заведенията бяха пълни с постоянни посетители и туристи, които седяха пред чаша аперитив. Самата аз имах само едно желание: да се приютя в моето малко убежище и да осмисля още веднъж откритото през този ден.
Измъчваше ме по-скоро въпросът кой, а не толкова защо. Кой ли би могъл през всичките тези години да поддържа илюзията, че Орор все още е жива? Можех да разбера внушението, че някой жив е мъртъв, криминалните романи изобилстват от подобни измами, но какъв е смисълът да се прави обратното? Кой би имал полза от това един призрак да продължава да живее по документи?
За щастие, онова, което открих в пощенската кутия, пробуди у мен съвсем други емоции, по-нежни, по-близки до моите пориви. За мен Луи бе не само обект на разследване. Не бе абстракция или герой от драма в няколко действия, когото пресата и адвокатите бяха готови да разкъсат на парчета.
С всеки изминал ден все по-остро чувствах липсата му. Така, както той описваше страница след страница частите на моето тяло, аз самата започнах да изброявам симптомите, които отсъствието му предизвикваше у мен: свит стомах, мускулни спазми, неволно движение на клепките, непредизвикано втвърдяване на гърдите, контракции на вагината... Скоро обаче прекратих тази игра. Нямах желание да пиша.
Споменах, че Луи ме спохождаше като призрак и че на моменти ме обладаваше в моите сънища наяве. Този път аз бях тази, която ще призове името му, аз щях да се превърна в жрица на култа в негова прослава, готова на всичко, за да усетя присъствието му.
В тази лятна вечер, след слънчевия ден въздухът в стаята бе гальовно топъл. Изтегнах се върху леглото, разстлах край себе си сътворените от него определения, всяко възможно най-близко до съответното място. Тъй като творбата му все още бе недовършена, имаше много липси, но за мен те бяха като обещания за други такива сеанси в бъдещето. За други наслади.
Гърди (същ. ж. р. мн. ч.): онова, с което твоите гърди предизвикват у мен най-силно възхищение, е способността им да променят облика си в зависимост от отношението към тях, но също и в резултат от най-незначителни дразнения като лека промяна на температурата или въздушно течение.
Разполагах единствено с ръцете си, но пръстите ми скоро доказаха правдивостта на описанието му. Ореолите на гърдите ми потъмняха, зърната се втвърдиха и усетих как под кожата набъбват зрънца епидермис, предизвикани от електрическите искри на възбудата от моето докосване.
Гърло (същ. ср. р.): през гърлото минава дъхът на живота, но освен това у жената гърлото първо пробужда желанието.
Аз действително чувствах как то поруменява под дланите ми, как потръпва, сякаш го обхващаха дланите на Луи, и това караше гърдите ми да се повдигат. Дъхът ми стана пресеклив. Топлината, излъчвана от това място, постепенно се разпростираше към долната част на тялото ми, подготвяйки тъканите и лигавиците за други нашествия.
Перинеум (същ. м. р.): перинеумът е дискретен. Той играе скришом. Сгушен между бедрата, сякаш никой не му обръща внимание и не го цени, докато в действителност и най-беглата ласка, дори една целувка от любящи устни са достатъчни за да възпламенят тази зона с вълнуващи околности.
Прокарах показалец по този малък участък грапава кожа и сякаш като по команда, задействана дистанционно от Луи, бедрата ми се разтвориха, хълбоците ми се извиха, вагината ми се разтвори широко и лакомо погълна двата пръста, които вече проникваха в нея.
Това обаче не засити глада й, а и не ми оставаше нищо друго, освен да продължа четенето.
Юмрук (същ. м. р.): свит, стиснат, заплашителен юмрук. Той често се смята за оръжие, но по отношение на някои телесни отвори и с помощта на известно умение може да се превърне в най-ударния инструмент на насладата.