– Заключение?
– Заключение: все още не сме отпразнували погребението на твоето моминство!
Подобна перспектива ми се струваше толкова нелепа, колкото и ако ми бе предложила да празнуваме Коледа през юни. Ала все пак се досещах, че зад тази традиция се крие похвалното й желание да ме откъсне за момент от безбройните грижи, които ме бяха налегнали в последно време. Поне за няколко часа, колкото за една чаша и един танц.
– Искаш да го направим сега? –удивих се аз.
Да, именно сега и до зори, да лудуваме, като единствената граница ще бъде нейната издръжливост на алкохола и на мъжките ухажвания.
Въобще нямах настроение за празник, но отстъпих, като се опитах да убедя себе си, че може би нейната веселост ще успее поне за една вечер да пропъди от главата ми всички мрачни мисли.
Открай време София обича да открива нови места и заведения, където да изложи на показ особата си. През този сезон кварталът Пигал отново бе на мода и си струваше да му пуснем края в някой от неговите секси барове и клубове, чиито клиенти бяха с неясна сексуална идентичност. Така попаднахме в един лесбийски бар на улица „Фрошо“, на две крачки от „Мулен руж“.
– Хей, Софи... Смяташ ли, че идеята е добра?
Край входа се трупаха пийнали жени от всякакви възрасти, прегърнати по двойки или на цели гроздове. Някои от тях подсвирнаха към нас, докато минавахме, и дори успях да дочуя едно „Ще те изпапкам!“ и две „Сладурани!“, а погледите им направо залепнаха за задниците ни, докато влизахме.
– Защо? – зачуди се моята водачка. – Да не би да те е страх, че ще те свали някоя мацка?
Страх не. Желание? Също не, макар да ми бе известно, че играта на прелъстяване между жени е по-изтънчена от тази на мъжете и определено би поласкала накърненото ми самочувствие. Тази вечер обаче никак не ми се щеше да бъда ухажвана, независимо кой е кандидатът и към кой пол принадлежи.
– Хайде, идвай! – подкани ме София, като ме повлече вътре. – Поемам ролята на твоя наставница. Ако пък започнат да ти досаждат, готова съм веднага да ти пусна един език!
Именно такава харесвах София: непринудена, покровителствена, достатъчно пряма с мен, за да може да говори такива неща, без да се изчерви, лавираща около онази неясна граница между приятелството и привличането, без никога да преминава към действие.
Барът „Каламити Джо“, бивш „Фокс“ и бивш „Моун“, който променяше названието си след поредното принудително затваряне и смяна на собственика, бе пълен с изискано облечени същества на трийсет-четирийсетгодишна възраст. Повечето от тях подчертаваха своята женственост с помощта на тоалети, прически и грим, а понякога и изумително високи токчета, подплънки на бюста или перуки. Прибягваха до всякакви средства, за да изглеждат колкото се може по-съблазнителни, без да разчитат само на естествената си красота.
Понечих да се отправя към бара, но София ме повлече в противоположната посока, сякаш познаваше топографията на това място. Не посмях да я попитам дали вече е идвала тук, а още по-малко с кого.
След поредица от врати стигнахме до коридор с безброй малки помещения от двете страни, някои от които заети, а други свободни. Колкото по-навътре отивахме, толкова по-ясно ми ставаше предназначението на тези кабини: в тях нямаше маси и столове, а само от подобни на татами постелки, върху които бяха нахвърляни големи кърпи за баня. Вътре двойки голи жени, понякога в компанията на трета, се прегръщаха сред симфония от нежни писъци и стенания. Не бяхме единствените, които се наслаждавахме на тази гледка, защото дори когато вратата бе затворена, всеки можеше да надникне през специално оставените за тази цел прозорчета с дървена решетка.
– Хайде... – прошепна ми София с двусмислена усмивка, подканяйки ме и аз на свой ред да надзърна. – Не се бой. Правят това именно за да ги гледат. Инак щяха да си останат у дома.
Смутено надникнах през най-близката врата, отвъд която три чернокоси нимфи, със съвършени форми, съчетаваха телата си, водени от моментното желание. Вниманието ми бе привлечено от непрекъснатата и грациозна смяна на позите, напомняща балет. Като се изключат порно филмите, които Фред пускаше навремето, никога не бях виждала секс между жени. Нежността и благосклонността, които лъхаха от всеки техен жест, ме омаяха, защото нямаха нищо общо с грубите и едва ли не брутални отношения, характерни за хетеросексуалните двойки, особено поразителни за страничния наблюдател.