Същевременно обърнах внимание, че този балет се ръководи от хореографка. Най-възрастната от тях, около петдесетгодишна жена със стегнато тяло, мълчаливо даваше знак за преминаването от една поза към друга. Тя беше тази, която поемаше инициативата при проникванията с помощта на пръстите, на огромен черен изкуствен пенис или превръщайки ръцете на партньорките си в инструменти. Тя решаваше към кой отвор да се насочи вниманието и за колко време.
Докато трите се бяха излегнали по гръб една до друга, тя протегна ръце и пъхна среден пръст в широко разтворените вагини на своите партньорки, притиснати до нейното удивително стройно за възрастта й тяло. В отговор двете на свой ред без колебание вкараха пръсти в мократа вагина на водачката. Те се извиваха в такт с надигащата се у тях наслада и аз дълго време наблюдавах тези талази от тръпнеща женска плът.
Без да си давам сметка за това и макар да бях облечена, пъхнах ръка между стиснатите си бедра, разкъсвана между желанието да се присъединя към тяхното блаженство и срама, че се поддавам на тази необичайна гледка.
– Хайде, идвай... Да пием по едно.
Защо ме бе накарала да стана свидетел на тази картина? Какво влияние смяташе, че ще окаже тя върху мен?
За миг в паметта ми се мярна моята приятелка в кабината за пийп шоу няколко месеца по-рано, която галеше вулвата си пред очите ми, преди да изтече задължителният четвърт час.
Тя ме хвана за ръка и ме отведе до бара, плътно зает от пъстра тълпа. Бих могла да се закълна, че докато прекосявахме навалицата, изпълнила дансинга, доста женски ръце опипаха талията и задника ми.
– Какво ще си поръчате, момичета? – запитани барманката, стегната в корсет, по-тесен дори от онзи, който бях носила по време на празника в дома на госпожица Марс.
– Джин-тоник – подсказа София.
Кимнах в знак на съгласие и тъкмо в този момент в зрителното ми поле се появи пълничка русокоса дама в компанията на две кобилести жени, които безцеремонно я опипваха. На русокосата това видимо правеше удоволствие и тя сякаш се чудеше коя от двете да избере за партньорка, като вероятно мечтаеше да си сервира двойна порция.
– Мамка му... – тихо възкликнах аз, поемайки чашата, която София ми подаваше.
– Какво има?
– Ей там. Онази закръглена блондинка...
– Да не би да си я харесваш? Искаш ли да ти я доведа?
– Я престани... Това е Клое!
– Клое...? Трябва ли да я познавам? – запита подигравателно тя, отпивайки от прозрачната течност.
– Асистентката на Давид!
Без кока и очилата, извън пределите на кулата „Барле“ и стегната в прилепнала рокля, тя бе направо неузнаваема. А също така почти красива. Дали поне на това място се отърсваше от манията си за време? Или продължаваше грижливо да отброява минутите, които отделя за едната или другата от своите кандидат-партньорки?
– Не може да бъде! – възкликна София, но за щастие, гласът й бе заглушен от музиката и глъчката наоколо. – Как мислиш, дали Давид знае, че след работно време неговата секретарка лиже косми?
Не обърнах внимание на грубия израз, привлечена от случващото се.
– Не ми се вярва. В телевизията всички я смятат за задръстена стара мома... Едва ли не, че яде онова, което котката е оставила в чинийката.
Донякъде преувеличих представата за клетата жена, превърнала се в предмет на подигравка за колегите си, чийто личен живот сякаш се свеждаше до това да бъде незначителен придатък на своя шеф.
Без предупреждение разблъсках тълпата и бързо се приближих до пухкавата блондинка.
– Добър вечер, Клое!
Дори да бях самият Давид, едва ли щеше да бъде толкова слисана. Тя завъртя очи, взирайки се в полумрака в търсене на изход.
– Добър... Добър вечер.
– Много ми е приятно, че те виждам! – подхвърлих й весело аз.
Доколкото си спомням, преди си говорехме на „вие“. Ала смущението й изобщо не се дължеше на тази волност от моя страна.
– Да... – смотолеви тя.
Сетне ме хвана за лакътя, дръпна ме настрани от нейните придружителки и прошепна на ухото ми със заговорнически тон:
– Ел, аз... Давид не бива да знае, че идвам тук.
– Хм – съгласих се с половин уста аз, решена да я измъча докрай. – Вярно е, че в това отношение представите му не са много напредничави... Според Давид семейството се състои от мама, татко и по възможност няколко дечица с руси главици.
Намекът по адрес на Алис бе прозрачен.
– Зная... – намръщи се тя. – Тъкмо затова те моля да не му казваш нищо.
– Не се притеснявай – успокоих я аз с широка усмивка. – Гроб съм.
Смаяна от постъпката ми, София най-сетне се присъедини към нас, държейки в ръце двете чаши.