От Луи знаех, че любовните страсти се вписват в стените и паважа и че ние можем да черпим от този извор. Сега откривах, че е вярно и обратното. На свой ред оставях по околните стени, врати и витрини следа от желанието, което изгаряше корема ми, бедрата, вулвата тъй силно, че бях готова да пищя.
Първа следа: на пресечката между улица „Мартир“ и авеню „Трюден“ видях как двамата се качваме на малката въртележка, разположена на малкия площад. Крепях се здраво върху гърба на дървения кон, а той блъскаше в дяволски ритъм задника ми, навлизайки в мен възможно най-дълбоко. Силните му, тънки пръсти бяха сграбчили тила ми, сякаш се боеше да не падна.
Пенисът му ми се струваше твърд като металните пръти, в които се вкопчвахме, за да не ни изхвърли силата на въртенето. Тази опасност го правеше още по-пламенен, още по зашеметяващ. Бих го помолила да престане, ако не беше влагата, избила във вагината ми, предвещаваща настъпващия оргазъм.
Втора следа: на номер 54 имаше химическо чистене с удивителна оранжево-зелена фасада. Видях себе си изтегната върху огромна маса за гладене, все още димяща от горещите ютии. Със зачервен от парата задник, разтворих широко бедра, за да направя място между тях за моя любовник. Хванал краищата на клатещата се маса, той така усилено блъскаше в разширената ми от желание вулва, че всеки момент щяхме да се търкулнем върху купчината чаршафи.
Трета следа: на ъгъла на улица „Манюел“ Луи бе коленичил гол пред мен. С едната си ръка галеше корема и гърдите ми, където пръстите му играеха със зърната, а с другата щателно изследваше вулвата ми. Отначало леко разтвори вече влажните устни, после проникна във вътрешността и по блесналия му поглед разбрах какво удоволствие му доставя това упражнение. Той действаше бавно, за да постави на изпитание надигащата се в мен наслада, в очакване да стисна ръката му като знак да навлезе по-дълбоко в мен. Това не след дълго се случи и аз усетих нетърпеливите движения на пръстите му.
Това, че се намирахме насред улицата, не само че не сдържаше страстта ни, а напротив, докато едната му ръка се движеше постъпателно в мен, показалецът на другата проникна в ануса ми, улучвайки незабавно най-чувствителното място. Сфинктерът ми се сви по рефлекс, а после постепенно се отпусна, а дългият пръст продължи да си проправя път в тесния проход, който го поглъщаше сантиметър по сантиметър. Двата източника на наслада се сляха в един някъде в корема ми с такава точност, че сякаш ръцете му се докоснаха през преградата на плътта. От гърлото ми се изтръгна неволен вик. Несъзнателно бях опряла коляно в земята.
Когато сложих край на тези видения и пред мен се появи плетеницата на квартала „Нова Атина“, апотеоз на нашата любовна страст, си дадох сметка, че краката ме бяха отвели до улица „Тур де Дам“.
Дали да не се възползвам от това, за да нахраня Фелисите и да си взема някои дрехи?
Докато бавно се изкачвах по улицата, зърнах в другия край как някакъв мъж излиза от една от двете къщи. Ускорих крачка и разпознах силуета на майордома. Учудих се най-напред, че всъщност е напуснал не дома Дюшеноа на номер три, а дома на госпожица Марс, на номер едно. Смути ме това, че има ключ за него. Откъде го бе взел? Дали Луи бе в течение на тази посещения в неговото жилище, или пък Арман действаше по нареждане на Давид? Сетих се как преди няколко седмици старецът ме бе целунал в без съмнение искрен порив и си помислих, че може би ходи там, за да полее цветята и да даде храна на котката.
За втори път се изненадах, когато видях, че не влиза в дома на Давид, а поема в противоположна посока. Зави надясно и с несигурна крачка пое по улица „Ларошфуко“. Последвах го на почетно разстояние, но все пак приближих достатъчно, за да забележа, че държи в дясната ръка пластмасова торба, пълна с разноцветни пликове, дребни предмети и пакети храна.
– Къде си се запътил толкова рано, Арман? Каква ли неблагодарна задача за пореден път са ти възложили? – прошепнах на себе си аз.
Той стигна до ъгъла на улица „Сен Лазар“ и пое наляво. За да не привлека вниманието на неколцината отправили се на работа минувачи, пъхнах крака в обувките. Арман отново зави наляво по улица „Тетбу“, подминавайки пощенския клон, разположен в една сграда в стил ар деко.