Макар съкрушеният му тон да носеше облекчение на накърнените ми чувства, макар всяка моя ерогенна зона да копнееше за среща със съответната чат от мъжкото тяло, вътре в себе си знаех, че не мога да отстъпя. Ако наистина исках веднъж завинаги да паднат маските от лицата на двамата братя, нямах друг избор, освен да вляза в сблъсък с тях. Нещата никак не бяха прости. С всяка следваща стъпка на тяхна територия мистерията ставаше още по-дълбока: „Рош брюн“, двата градски двореца, хотел „Шарм“, а сега и апартаментът на площад „Орлеан“ № 5. Едно обаче вече бе ясно: между всичко това съществуваше връзка. Всичко произхождаше от един и същ източник, скрит някъде сред меандрите на фамилията Барле.
Ако успеех да разкрия кой от двамата стои зад записите от стаите в „Шарм“, направени на улица „Тур де Дам“, кълбото непременно щеше да се разплете. Не се наемах да определя кой от братята е на страната на Доброто или на Злото. Върху Луи тегнеше бремето на известна вина. Просто исках да разбера какво съм аз за него. И да му помогна да спечели делото.
Боях се, че моето потребителско име и парола за блога са анулирани, но за щастие, не беше така.
Login: elleetlouis
Password: hoteldescharmes
След като отворих страницата, написах съобщение, уж предназначено за Луи:
Среща тази вечер, в 22 часа, в стая по твой избор. Настоявам да няма никакво осветление.
Не се съмнявах, че Давид ще прочете това съобщение и ще разбере, че става въпрос за стая в „Шарм“. Ще се изкуши да се яви лично с надеждата, че тъмнината ще съхрани неговата анонимност. За това предложение почерпах вдъхновение от срещите между София и нейния безименен любовник. София, на която разчитах с помощта на Фред да залови моя бивш-бъдещ-съпруг на местопрестъплението.
– Значи, искаш да устроя засада пред „Шарм“ и да вляза по стъпките на Давид?
София направо падна от Марс, когато по телефона й изложих моя план, но не се противи дълго. За мое щастие, сметна предложението ми като сгоден случай да изкупи предателството си от предишната вечер.
– Окей – съгласи се тя развеселено и със заговорнически тон. – Ами ако се появи Луи?
– Ако прочете съобщението и приеме, че е предназначено за него, спрете го. Ако пък ви се изплъзне... да става каквото ще. Признавам, че нямам нищо против една игра на истина между двамата братя.
Това бе вярно само наполовина. Колкото разчитах този сблъсък да доведе до изясняване на нещата, толкова и се боях от него.
– И какво трябва да обясним на Луи, за да можем да го спрем?
– Нямам представа. Кажи му, че има пожарна тревога и Изиам те е предупредил.
– Хм... Не е много убедително.
– О, виж какво... Все ще се сетите нещо. Импровизирайте!
Не мина и час, когато получих потвърждение, че поканата е приета под формата на добавен към нея коментар. Както предполагах, Давид бе захапал въдицата. Въпреки това все още не се доверяваше напълно:
Нека първо се видим навън. 21 и 45. В „Ту муунс“. Съвсем близо е до хотела. Среща в джакузито.
За втори път се обадих на София за помощ и тя веднага изясни положението, като възкликна и нервно се изсмя:
– „Ту муунс“!
– Какво? Какво чудно има?
– О, нищо особено, скъпа. Става дума за най-голямата сауна за групов секс в Париж. По това време там е по-опасно, отколкото в метрото във върховите часове... Би могъл да избере и по-дискретно място.
Изглеждаше доста добре осведомена. Знаех, че в личния си живот е доста по-разпусната от мен, но все пак се почувствах неудобно.
Искането на Давид определено променяше залозите. На публично място и на светло щеше да ми бъде по-трудно да разоблича интригите му, предназначени да компрометират Луи. Присъствието ми в този клуб по никакъв начин нямаше да означава признание за намесата му в този блог... Ала малко вероятно бе той да има намерение да се яви лично, тъй като в този случай сам щеше да се разкрие.
Що се отнася до мен, бях наясно, че при това положение щеше да ми бъде много трудно да съхраня сдържаност и да не бъда принудена да взема участие в сексуалната игра. Посещението ми в „Бригантен“ и вечерта, прекарана в „замъка“ Сен Броладр, ми бяха показали, че игрите на подобни места просто нямаха никакви задръжки. Посетителите там разчитаха при всички случаи на пълна взаимност. Само след няколко минути щях да се озова сред купчина от вкопчени тела с ръка, сграбчила нечий пенис и чужда ръка, проникнала във вулвата ми. Ала може би всички мои страхове се дължаха на липсата на опит.