Паниката ми стана още по-силна, когато разбрах, че Давид наистина си тръгва, оставяйки ме в ръцете на тази яростна и безмилостна шайка. Очевидно еротичната фантазия щеше да се изроди в групово изнасилване.
Въпреки това първият предмет, който ме докосна между бедрата, бе студен и твърд като стомана. Изненада ме също така благоговейното мълчание, с което действаха. Никакви обиди, никакви ругатни или подканяния да ме чукат бързо, силно и унизително. Сякаш следваха не толкова ритуал, колкото списък с указания. Упътване за употреба.
– Давид! Давид! Не, върни се! – виках с всичките сили, които можех да изтръгна от хъркащите ми като мях дробове.
Предметът проникна в мен рязко, но без да ми причини болката, от която се боях. Беше изкуствен пенис със средни размери, който един от непознатите движеше постъпателно в корема ми, механично, старателно. Изобщо не се интересуваше от моите реакции, сякаш бях вещ.
Скоро го замести друг предмет, чудовищно голям, който се вмъкна във вагината ми, но аз изобщо не го почувствах.
Усещанията ми бяха объркани и, изглежда, съм изгубила съзнание.
28.
6 юни 2010 година
Дойдох на себе си в „Жозефин“, любимата ми първа стая, изненадана, че съм там и че все още съм жива. Размърдах се, но натежалата глава и схванатите мускули ме накараха да изстена. Как ме бяха пренесли тук? Кой го бе направил? И преди всичко в какво състояние? Ако няколко мъже се бяха гаврили с мен в продължение на часове в тъмната стая, защо вулвата ми бе единствената част на тялото ми, която не ми причиняваше болка?
Долових някакъв шум откъм банята. Едва тогава разбрах, че не съм сама и че там някой се мие след прекараната заедно с мен нощ. Очаквах да се появи някой от наемниците на Давид или пък самият той, с тържествуваща усмивка на устните. На кого ли ме бе предоставил? По какъв ли начин бе решил да ме подложи на още по-голямо унижение?
Ала тревогата и объркването ми се дължеше преди всичко на факта, че все още се намирам в плен. Нима Фред и София ме бяха изоставили? Или пък са били принудени да сложат оръжие още щом са пристигнали в хотела?
Едно последно, страшно предположение ме прониза като нож: дали не бяха съучастници на Давид? Ами ако той ги е подкупил? Колко струваше лоялността на Фред, когато ставаше въпрос да запази работата си в телевизията?
Шумът от течаща вода стана по-силен. Непознатият явно бе отишъл под душа и дори си подсвиркваше. Бих могла да се закълна, че мелодията напомня онова, което предишната вечер Давид си бе тананикал в тъмнината на стаята за мъчения.
Нима не бе напълно логично Давид да се е върнал, за да се възползва от това, че съм попаднала в негова власт? Или пък да ме предостави на друг както по времето, когато бях момиче на повикване, и по този начин да ме превърне в предмет за задоволяване на сексуалните желания. В играчка, която мъжете безцеремонно си разменят.
Не бих могла да кажа коя от двете възможности бе за мен по-мъчителна.
– Давид? – повиках тихо аз. – Давид?
Когато вратата на банята най-после изскърца и ме извади от вцепенението, изпищях от изненада. Може би дори прекалено силно. Първоначално реших, че онова, което виждам, е плод на въображението ми. Мъжът спря зад вратата, сякаш се колебаеше дали да излезе. Представих си как със затаен дъх стиска дръжката на бравата.
След няколко секунди, които ми се сториха цяла вечност, вратата на банята най-сетне се отвори. Появи се голо тяло и първото нещо, което забелязах, бе татуирана роза, разцъфнала върху лявото рамо, осеяно с лунички.
– Луи? – сподавено извиках аз.
Той бе тук, пред мен, с леко повдигнат пенис и сдържана усмивка на лицето. В първия момент не можах да разбера дали тази усмивка издава смущение, съчувствие или упрек.
Надигнах се слисана от леглото на Жозефин.
– Не, не, не... – отказвах да приема истината аз с разтреперани крайници. – Само не ми казвай...
Той се втурна към мен в порив на нежност.
– Спокойно, мила. Всичко е наред.
– Какво правиш тук? Какво означава...
Той се настани удобно да мен и притисна нежното си топ-ло тяло до гърдите ми. Погали ме по раменете, по тила, по косата. Бих могла да прекарам така остатъка от живота си, упоена от спокойното му присъствие и тънкото ухание на лавандула и ванилия.
В същото време не бях забравила избухналата между нас свада. Не бях забравила как ми бе забранил да ровя в неговото минало и в миналото на брат му. Бяхме се разделили скарани, а ето че сега се появяваше в края на нощта, когато Давид ме бе държал затворена насилствено. Според мен това предполагаше известни обяснения...