Между две спортни новини успях да уловя кратко съобщение за сливането на „Барле“ с GKMP. Икономическият журналист, някакъв плешив сухар, обясняваше положителните ефекти от това сливане върху курса на акциите, показвайки съответната крива: „...покачване от 9,7% за акциите на групата „Барле“ от първи май насам и 11,2% при GKMP за същия период, което представлява най-значителният растеж за последните три години... Най-малкото, което би могло да се каже, е, че пазарите приемат благоприятно това сливане.“
Самата аз си повтарях друго едно сливане: Е + О + Д = истина. Три самоличности, принадлежащи обаче на две физически лица. Питах се дали съществува математически символ за обозначаване на несигурността, която тегне върху един от елементите на една формула.
Когато най-сетне излязох от вцепенението, подирих допълнителна утеха в лаптопа, като се сетих, че компютърният гений Ив може би е успял да проникне и в електронната ми поща.
С удивление установих, че при търсенето на „Емили Льобурде“ в Гугъл излизат почти толкова малко резултати, колкото и при „Орор Делбар“. Съответствие имаше само в един отговор. Той водеше към регистъра на агенциите за недвижими имоти, които сочеха госпожица Емили Льобурде като миноритарен акционер в Гражданско дружество за недвижими имоти „Тур де Дам“, редом с господата Давид и Луи Барле.
Информацията беше незначителна, но въпреки това пот-върждаваше съществен факт:
– Тя е жива...? – промълвих гласно с разтреперан глас.
В противен случай защо все още фигурира в този регистър? Набързо прегледах правилата за използване на сайта и се убедих, че регистърът се обновява всяка година. Значи, присъствието й в структурата на дружеството на братята Барле можеше да означава само едно: Емили Льобурде, тоест Орор Делбар, все още е съществувала на 1 януари 2010 г.
Подобно на появил се изневиделица липсващ пиксел, това сведение разкри фамилната картина на „ДелБарле“, както някои шеговито са ги наричали. Едва ли са имали представа колко точно тяхната игра на думи е отразявала реалността!
Ето защо свидетелствата за смъртта на Орор бяха толкова противоречиви.
Ето защо Флоранс Делбар беше така смутена, когато заговорих за изчезването на дъщеря й.
Ето защо един от моите последни клиенти като компаньонка ми бе заявил, че четвърт час преди това ме е зърнал на площад „Сен Жорж“, докато в действителност бе видял моята двойница.
Ала колкото и да се изясняваха нещата в резултат от това разкритие, все още оставаха много бели петна. Задавах си въпроси без никакъв ред: кой бе откраднал акта за осиновяване на Емили-Орор; на кого от семейството или от приятелския кръг е било известно, че на сватбата на Орор с Давид, на 18 юни 1988 година, всъщност става свидетел на кръвосмешение; защо някои ключови фигури от тази драма се бяха съгласили през цялото това време да играят отредената им роля, потвърждавайки мнимото самоубийство на Орор.
След този вихър от въпроси без отговор имаше някои, които бяха по-болезнени от всички останали: след като Орор все още бе сред нас и живееше в Париж, недалеч от „Тур де Дам“, защо през всичките тези години Давид и Луи бяха дирили нейна двойница? Сценарият, който бяха обрисували пред мен от самото начало, ставаше на пух и прах.
След като Орор бе жива, какво представлявах аз за тях?
И още нещо ме измъчваше, дори повече от безумната любов между осиротелите брат и сестра, повече от лудостта, която бе накарала един мъж да вземе за съпруга жена от неговата кръв само за да изцели понесените в детството рани... Луи, моят Луи, какво място заемаше той във всичко това? Каква бе неговата роля?
Ребека твърдеше, че Луи пръв е заподозрял връзката между Давид и малката Орор на плажа Еклюз. Значи, е знаел тайната на техния брак. Ала бе ли участвал, както аз самата предполагах, в постановката, организирана от Давид, за да скрие своята сестра и жена от очите на света?
Това изглеждаше очевидно. Също както от известно време подозирах, че разказите за обстоятелствата около фаталния инцидент на 25 декември 1989 година са резултат от договорка между братята Барле. Ала защо? Как така Луи, в чиято искрена любов към Орор не се съмнявах, се бе съгласил на подобна сделка? Не би ли трябвало да направи всичко възможно, за да попречи на този съюз и да отнеме любимата жена от брат си?... От техния брат, тъй като според закона Давид бе колкото неин брат, толкова и негов.
Нещо повече: при положение, че след злополучната смърт на родителите им отношенията между братята съвсем са се влошили, Луи е могъл безброй пъти, и то напълно основателно да се отрече от дадената дума и да разкрие пред всички ужасната истина за двамата съпрузи. Представях си каква медийна бомба ще избухне, ако излезе заглавие Давид Барле (генерален директор на групата „Барле“): кръвосмешение, измами и изчезване...