След като не можехме да правим любов, щяхме да „правим думи“.
Ала много скоро всяка строфа се откъсна от останалите и вместо да се присъедини към съответната, посветена на другия пол – торсът на Луи към гърдите на Ел например, – тя се устреми към зоната, която най-силно я привличаше, следвайки единствено повика на желанието. В резултат видях как устата му се прилепя към моя задник, едната ми гърда гали неговия скротум, а половите ни органи се сляха, левитирайки по удивителен начин. Разчленени по този начин, ние вече не срещахме никакви препятствия пред взаимните ни ласки. Бяхме се избавили от оковите на ставите и на обичайната ни гъвкавост. Чрез магията на думите за нас станаха достъпни всевъзможни еротични акробатики.
Дали щях да изпитвам същите желания, ако в този момент Луи наистина бе при мен в стаята? Върхът на езика ми докосна кафявия връх на ануса му, тъй чувствителен, че при всеки допир хартиеният сфинктер се свиваше. Розов лист за мъжа с розата.
Бих се заклела, че чувам как хартиените листи шумолят в плен на екстаза. Когато вече не можеше да издържа, носът превзе с щурм моята вулва. Започна да си играе с нея, галейки устните с благородната си извивка и с ноздрите. После без предупреждение пъхна издутината на върха си, която така добре познавах, във вътрешността на вагината. Жадно вдъхна миризмите, които тя излъчваше. Започна да се движи в мен като малък пенис по средата на лицето, който на моменти се губеше между бедрата ми, докато не изпитах лек и неизказано приятен оргазъм. Чиста течност обилно протече от мен.... Това бе мастило.
Тези приятни съновидения бяха прекъснати от ново повикване по телефона. Листите хартия нападаха и останаха неподвижни около мен.
– Мамка му, слава на Бога, най-после се обади!
– Софи, къде си!
– Двамата с Фред сме. Току-що излизаме от участъка на Девети район.
– Всичко наред ли е?
– Като след нощ, през която ни разпитваха две гадни ченгета и едно ченге-алкохолик.
– Горката София... Съжалявам...
– Когато решиш следващия път да ме молиш за услуга, забрави, че съм най-добрата ти приятелка. Окей?
Сигурна бях, че ако се наложи, ще ми помогне, без да се колебае нито за миг. Ала разбирах защо е толкова ядосана.
– И какво точно се случи?
– Онова, което вече ти обясних. С тази подробност, че преди да ни хванат на излизане, успяхме все пак да запишем видеото върху мобилния на Фред. И през ум не им мина, че в него може да има някаква информация! Дори не се сетиха да проверят съдържанието на смартфоните ни.
– Откачена работа.
– Ами да... Да им се не види и суперченгетата!
– А останалите записи в паметта?
– Изтрихме всичко. Нито полицията, нито Давид няма да могат да се доберат до тях. Единствените запазени записи са у нас.
– Страхотно! – въодушевих се аз. – Софи... Не зная как да...
– Трябва да благодариш най-много на Фред. Ако не беше такъв гений на информатиката, щяха да ни хванат по бели гащи.
Каква ирония! Съдбата на сегашния ми любовник беше в ръцете на моя бивш.
– След малко имаме среща със Зерки в кафене „Антикер“ – продължи София. – Трябва да му предадем онова, което забърсахме. После се прибираме у дома, вземаме си душ, ще се чукаме като зайци, а след това ще спим два дни и две нощи.
– Програмата си я бива – засмях се тихо аз.
– Ами ти? Как си? Доколкото разбрах от адвоката, Луи е влязъл в ролята на герой-спасител...
– Да. Той...
Лъга отначало докрай. Прикри брат си, кръвосмесител. По този начин се отрече от жената, която обича. И заложи на карта любовта си към мен.
Ала можех ли да й обясня всичко това с няколко думи по телефона?
– ...беше незаменим – довърших най-после аз.
Не за мен, незаменим, както пее Азнавур. За второто бях сигурна, но що се отнася до първото, колебаех се повече от всякога. Дали бе сторил всичко това за мен, или не? Наистина ли бях намерила място в сърцето му? Мъртвата Орор се рееше като сянка между нас. Ами ако беше жива? Нямаше ли да е превърне в моя съперница?
Тъкмо в този момент върху екрана на мобилния над името на София се появи името на моя годеник.
– Имам друго повикване – съобщих аз на моята приятелка. – Луи е.
– Обади му се.
– Не, няма проблеми. Ще се обади отново.
Той наистина звъня без прекъсване през целия следобед на все по-кратки интервали. Ала аз всеки път отклонявах повикванията. Накрая се измори, опитите му станаха все по-редки и накрая се отказа.