Толкова ми се щеше и аз да вярвам в това.
3.
12 май 2010 година
Моят мъж не бе уточнил броя и естеството на изпитанията, през които трябва да премина, но знаех, че занапред ще бъда оценявана както според моята инициативност, така и по способността ми да се съобразявам с неговите собствени изисквания. Всяка изненада, която му поднасях, щеше да бъде точка в моя полза. Колкото по-близо бе обучението ми до своя край, толкова по-цялостно щеше да ми принадлежи Луи, пленник на моите обятия, на моя корем, на вулвата ми, които бяха широко разтворени и зовяха само него.
В очакване на нови епизоди от този горещ сериал, животът ни в дома на госпожица Марс постепенно започваше да се организира. Много по-трудно ми бе да свикна с този изтънчен и пропит с история декор, отколкото в съседната сграда, където Давид бе смесил очертанията на миналото с атрибути на съвременността. Вероятно щяха да минат месеци, преди наистина да се почувствам тук у дома си. За щастие, София използваше всякакви поводи, за да намине да ме види, и нейната сърдечност определено ми помагаше да се аклиматизирам.
– Годеж! – възкликна тя и зяпна, когато й изложих моя план.
– Най-сетне. Само аз и Луи. Без никакви гости.
– Да, това го разбрах, но все пак...
Върху лицето й се изписваха последователно всевъзможни чувства: изумление, радост и, без съмнение, известна завист.
– А, като стана дума за годеж... Чу ли новината на годината?
– Каква новина?
Сякаш привлечена от гласовете ни, Фелисите пристигна в малкия салон, където вечерта на откриването бях гледала любовните игри на поканените от Луи двойки. Отърка се в краката ми и след това скочи на коленете ми.
– Имаш ли вече Интернет в този твой дворец?
– Ами да – свих рамене аз. – Все пак тук разполагаме с някои неща, които ги е нямало през деветнайсетото столетие.
– Донеси тогава лаптопа, искам да ти покажа нещо.
Послушах я и отместих Фелисите, която очевидно се разсърди, че толкова бързо я лишавам от топлото гнезденце, което си бе свила в скута ми. Отворих компютъра и той веднага се включи.
– Окей. Сега чукни „Давид Барле + Алис Симонсини“.
– Какви ги вършат тези двамата?
В паметта ми изникна черно-бялото изображение на двамата върху екрана на монитора. След онази вечер желязната врата на сутерена, на подземието, както го бе нарекла София, бе останала херметически затворена. Дали Давид Гарше бе признал пред Луи поредицата гафове, които бе направил?
– Сега ще видиш. Хайде, чукни!
Върху екрана веднага се появи цяла върволица резултати. Първите от тях представляваха винетка с двамата влюбени, нежно прегърнати на добре познатото канапе.
– Сега кликни на видео.
– На кое?
– Няма значение. Ще излезе едно и също. Продали са го на Пари Мач. От тази сутрин е на линия.
– На Пари Мач ли? Та нали щеше да има официална пресконференция?
– Е да де... Тъкмо това е най-интересното. Кликни, моето момиче, давай!
Послушах я и с разтреперан пръст натиснах клавиша, по-скоро любопитна, отколкото разтревожена.
Отначало мина рекламата за семеен миниван, после се появи емблемата на прочутото седмично списание, сред което видях салона в дома Дюшеноа. Не можеше да има никакво съмнение. Седнала с подвити крака, Алис бе изпънала снага със замръзнала върху устните усмивка, с по-лъскава от всякога руса коса. Очевидно фризьорът и гримьорът си бяха свършили работата. Дори Давид, като никога без костюм, с разтворена на гърдите бледорозова риза, изглеждаше с по-силен загар от обикновено.
Ненадейно се дочу гласът на журналиста:
– Давид Барле, защо пожелахте да направите днес това изявление заедно с Алис?
– Просто защото искам да обявя официално нашата връзка. И да покажа на всички, че...
– ... че тя е сериозна – допълни Алис, като изпъчи гърди.
След това двамата се наведоха един към друг и докоснаха устни.
– Мога ли да ви запитам от колко време...?
– Сме заедно ли? От пет месеца.
– Скоро ще станат шест – добави пищното създание. – Нали, котенце?
Усмивката на Алис стана още по-широка и тя чукна интимно по носа своя партньор, както обикновено постъпват хората, когато са насаме.
Беше не само смешно и неприлично, а направо гротескно.
– В такъв случай нали няма да бъде неуместно, ако запитам какви са вашите планове?
– Няма – потвърди Давид. – Смятаме съвсем скоро да се сгодим.