– Това е чудесна новина – протръби зад кадър журналистът. – Искрени поздравления!
– Благодаря! – отвърнаха почти в хор двамата, заличавайки напълно разстоянието между двете тела, които се сляха в безупречно изпълнена прегръдка.
Следваха няколко кадъра в различни помещения на дома, на които те ту си слагаха разни, на вид безценни накити, ту си разменяха целувки по шията и се хващаха през кръста. Накрая отново се появи „Котенцето“ в едър план.
– Струва ми се, Давид, че имате да ни съобщите и друга новина...
– Наистина. Алис е не само жената, която обичам, но и професионалистка в областта на медиите, една от най-компетентните, които съм срещал през моята кариера. Впрочем на онези, които познават и двама ни, е добре известно, че именно по този повод се срещнахме.
– В БТВ, където Алис преди това ръководеше маркетинга, нали така?
– Бях директорка на международния маркетинг – поправи го донякъде засегнато Алис.
– А само след няколко дни официално ще бъде моя дясна ръка в този телевизионен канал, който е най-представителният в групата „Барле“, на длъжността заместник-генерален директор. Убеден съм, че ще ми помогне да издигнем БТВ на равнището, което заслужава.
– Тоест?
– Да стане пръв информационен канал в цяла Европа.
Забравена беше непристойната история с Кристофър Хиймс. Безкомпромисното уволнение бе останало в миналото. Подобна амнезия пред окото на камерата, без дори да мигне или да се запъне, изискваше от Давид истински талант на актьор.
София протегна ръка и авторитетно натисна бутона за пауза.
– Не е ли напълно откачено?
– Да... – потвърдих аз. Бях шокирана и развеселена.
– Да беше видяла как ги хулят в социалните мрежи! Едни им се подиграват, други са скандализирани, но всичко живо се е нахвърлило върху тях. Фред разправя дори, че синдикатите се канели да искат сметка от Давид за накърняване образа на групата.
– Направо ме шашваш... – съгласих се едва чуто аз. – Продължавам обаче да се чудя как Давид се е навил на подобен маскарад.
Ала като се сетех за начина, по който бе поискал ръката ми, на границата между клишето и лошия вкус, си давах сметка, че той никак не е чужд на кича и преиграването. Макар да беше собственик на цяла империя и притежател на куп дипломи, това изобщо не му пречеше да се държи като тийнейджър във ваканция, по флуоресцентни джапанки.
– Почакай, ясно е, че идеята е изцяло нейна. Погледни само как ликува тази глупачка! Направо ще се пръсне! Радва се, сякаш е спечелила Мики Маус на панаирджийско стрелбище.
В подобна присъда имаше доста истина. И все пак неволно усещах в цялата тази показност ръката на моя бивш годеник. Чувствах вътре в себе си, че въпреки това нелепо шоу, предназначено да смае зрителите, той все още не бе забравил своя провал с мен от миналата година. И колкото по-дълго продължаваше да се държи публично по този начин, толкова по-силно ставаше убеждението ми, че всичко това е предназначено за мен и единствено за мен, която бе имала наглостта да го отблъсне. Да ми покаже какво съм изгубила. И преди всичко да заяви високо и открито, че ме е забравил.
Кого смяташе да заблуди по този начин?
Отказвах да поема ръкавицата, която ми хвърляше, и да започна дуел с този Наполеон и тази оперетна Жозефин... Въпреки това се налагаше двамата с Луи в най-скоро време да придадем форма на нашата връзка. Дори в тесен кръг. Дори и ако я запазехме в тайна. Нали бях съобщила на София за предстоящия ни годеж?
Трябваше час по-скоро да се заема с организирането на този годеж. Мисълта за императорската двойка ме накара да си спомня за Малмезон. При това не каква да е версия на Малмезон...
– Къде отиваме? – заинтересува се Луи с превръзка на очите, докато безцеремонно го побутвах към задната седалка на лимузината. – Мога ли да знам какво сте ми сготвили за днес, госпожице?
– В никакъв случай, скъпи мой. Ако предварително на-учите менюто, няма да ви е интересно.
Развеселен от подобно узурпиране на властта, той покорно се остави да му отнема бастуна и събра китки, за да ги вържа.
– Ришар – викна закачливо той към шофьора, – само не ми казвай, че си станал съучастник в тази постановка.
Напротив, дори двоен съучастник. Откакто официално бях влязла в живота на неговия работодател, шофьорът Ришар бе променил отношението си към мен. Пресилено би било да се каже, че е станал по-приветлив, но не можех да не призная безупречната му всеотдайност и преданост към неговия господар. Две качества, които се бе съгласил да постави в услуга на мен, когато му изложих своя план: да отвлечем Луи и да го отведем в спалнята на императрицата, разположена на първия етаж в северното крило на замъка Малмезон. Съгласи се да направи всичко по силите си да не позволи на нашата жертва да разбере накъде сме се отправили и какво го очаква там, когато пристигнем.