За съжаление, си бях направила сметката, без да вземам под внимание изострените сетива на Луи и аналитичните му способности.
– Навлизаме във втори тунел с мост между двата... – обади се той, докато излизахме от Ньойи сюр Сен. – Я почакайте... Отиваме в Малмезон, нали?
Както се бяхме уговорили, нито аз, нито Ришар му отвърнахме. И дума не можеше да става да играем на „топло“ и „студено“ или по някакъв начин да му подсказваме. Той и сам бе успял достатъчно добре да се ориентира.
Онова, което не знаеше, бе, че благодарение на данните, които Ришар бе успял да вземе от тефтерчето му с адреси, бях успяла да сътворя малко чудо. Няколко телефонни обаждания от негово име до националните музеи „Наполеон“, до кметството Рьой-Малмезон, до управителя на Малмезон и до още няколко официални инстанции и служители, на които трябваше да се пусне нещо в ръката, но в края на краищата постигнахме своето, така че с приближаването ни железните врати се разтвориха пред нас с удивителна безшумност.
До следващата сутрин цялата сграда беше на наше разположение. Естествено, се наложи да подпишем няколко документа за освобождаване от отговорност и неизбежните застрахователни полици в случай на непредвидени обстоятелства. Такива обстоятелства впрочем не се и предвиждаха.
– Чакъл! Движим се по чакъл! – възкликна Луи.
Действително сега лимузината пое по широката алея с островърхи туи от двете страни, между които се мяркаха зелените масиви на английската градина, изпъстрени с полски и градински цветя.
Аз също бях готова да разцъфна, да дам воля на дивите си сетива, да оставя да избуят кълновете на желанията, които се таяха в мен от година насам. Като главна разпоредителка на нашите наслади, се наложи да поема известни задължения и при мисълта за тях от няколко дни насам стомахът ми се свиваше на топка, но това допълнително разпалваше страстта ми и въображението ми непрекъснато рисуваше една от друга по-непристойни и неочаквани картини.
– Замълчете, господине – прошепнах на ухото на Луи, придавайки на гласа си загадъчна чувственост. – Замълчете... Инак ще се наложи скоро да бъдете наказан!
Това застрашително обещание го накара да се усмихне съвсем по детински: ясно му бе, че очакването ще бъде дълго и тежко, но пък наградата след това си струваше.
Все така с превръзка върху очите, той излезе от колата и двамата с Ришар го преведохме през парадния двор до тюркоазената козирка над входа.
Във вестибюла с масивни колони от розов мрамор поехме надясно, минахме през изисканата билярдна и разтворихме двойната врата, водеща към стълбището за горния етаж. Двамата с шофьора Ришар предварително бяхме проучили разположението, за да не се объркаме в решителния момент. И ето че той настъпи.
Спалнята на императрицата беше разположена отвъд площадката във формата на Г. Трябваше да се заобиколи стаята с ротонда отляво, а след това да се мине през удивителна остъклена двойна врата, чието отражение правеше куполът с шестнайсет пана да изглежда още по-голям.
Помогнах на Луи да мине над парапета откъм двата големи прозореца, предназначен да спира посетителите, след това го отведох да седне на едно от двете червени кресла, върху чиито облегалки беше избродирано с позлата огромно J. Върху египетска масичка от злато и махагон вече ни очакваше бутилка изстудено шампанско с две високи чаши, а до тях сладкиши, сред които макарони и калисони като ония, които Луи бе подарил на Мод.
– Ще приключите ли скоро с тези детинщини? Мога ли вече да сваля превръзката?
– Не, почакай! Само минутка...
Отпратих Ришар, който се измъкна с необикновена за габаритите му бързина, дръпнах плътните двойни завеси и започнах да свалям дрехите си. Този път събличането не беше ритуално. Изненадата, която му готвех, далеч надминаваше задължителните изпълнения на обикновена стриптийзьорка.
Погледнах в едно от огледалата дали мастилото не се е размазало и най-сетне дадох сигнал на горящия от нетърпение Луи:
– Можеш да отвориш очи.
Той дълго ме гледа, без да продума, явно очарован от видяното.
– Цвете мое... – прошепна той.
Аз наистина бях неговото цвете. И то какво цвете! Преплетени стъбла, изрисувани по краката и хълбоците ми, се издигаха до розови и червени цветни пъпки по корема и гърдите, като изящните форми и ярките багри подчертаваха извивките на тялото ми и им придаваха не-обичайна гъвкавост.