В друг момент бих сметнала подобно определение твърде нелепо или твърде натруфено по отношение на мен, ала сега бях наистина като цвете, покълнало и разцъфнало едновременно с нашата любов в топлата оранжерия на „Шарм“, където се бях научила да направлявам жизнените сокове, които напираха в мен.
Сутринта София бе употребила няколко часа, рисувайки върху мен мотивите, които бяхме подбрали заедно, изтънчени арабески от добре очертани стъбла и венчелистчета. Старателно бе възпроизвела всички подробности и нюанси, така че цялото ми тяло се бе превърнало в един огромен букет.
Първи час, разваляне на букета
С помощта на парче мек памучен плат и хидратантен крем Луи през целия първи час бе зает да ме разкрие, да ме освободи от моята обвивка, изтривайки едно по едно цветята, които ме покриваха. Избраното от София мастило, чиито качества тя познаваше от собствените си изпълнения, се заличаваше при първия опит, сякаш се изпаряваше от дӝсега с млечнобялата течност. По погледа на Луи разбирах, че с всяка изминала минута все повече се разпалва, сякаш ме открива за първи път.
– А след това? – запита той, докато се заемаше с широкото пространство на корема и гърдите.
– След това ли? Разполагаме с девет часа, за да разцъфнем един за друг.
– Значи, ще правиш любов по примера на Жозефин?
Не можех да скрия нищо. Не и от него.
Жозефин дьо Боарне бе превърнала Малмезон в драгоценно ковчеже на своята страст към цветята. Рай от пищна растителност, подобен на родната й Мартиника.
Движенията на моя партньор бяха внимателни, но методични. Към всеки нов участък от моята анатомия той подхождаше с деликатността на археолог, който разкрива съкровище, използвайки парчето плат като четка. Ласките на тъканта ме караха да потръпвам и на моменти бях на път да изстена. Мястото, което той почистваше, се разгръщаше и се разтваряше като поредния цвят, в плен на трепетна признателност.
Втори час, вдъхване на уханието на моето цвете
Всеки път, когато приближаваше до полуразтворените устни между краката ми, по които вече избиваше роса, аз отблъсвах ръката му. Пред нас бе цяла една нощ. Стремях се да удължа колкото се може повече тази предварителна любовна игра. Да придобия търпението на градинар. Да оставя поривите на нашите желания да израстат в ритъма на нощта. Да черпя от кладенеца на нашите фантазми, без да опустоша всичко с прекалено резки движения. Да се съобразявам със собствената ни природа.
– Помириши я... Говори й.
Той ме вдигна и ме отнесе до леглото. Бяха ме предупредили да се отнасям с особено внимание към него, тъй като според уверенията на уредника то бе оригиналното и именно в него бе спала Жозефин. Луи бавно ме положи настрани и пъхна глава между бедрата ми.
Носът му опираше в моята роза. Той вдъхна острото й, мускусно ухание, което се бях постарала да съхраня, като през последните дни се бях мила само с чиста вода. Природата ми бе в своето естествено състояние.
– Обожавам миризмата ти... Бих могъл дни наред да остана така – довери ми се за пръв път той по този въпрос.
Значи, не само аз се прекланях пред интимните миризми. Това откритие запърха в мен като пеперуда и ме изпълни с непознато преди доверие. Занапред не биваше да се притеснявам, когато той упорито вдишва уханието ми, и бихме могли без притеснение да се душим взаимно като кучета или свободно да разговаряме на тази тема.
Ала Луи не знаеше, че освен препоръчаните от него книги, по време на едно от посещенията в книжарница „Мюзардин“ бях открила и други поучителни четива. Сред тях беше еротичната перла, озаглавена Odor di Femina, отпечатана в началото на двайсети век, от тайнствения автор с инициали Е. Д.
Подзаглавието на този кратък роман бе Натуралистична любов. В него се разказваше за мъж, комуто са дотегнали блудкавите градски вагини и който заминава на село, за да открие автентичните интимни ухания.
– Бих искал да съм парфюмер, за да мога да извлека твоя сок и да го превърна в парфюм – прошепна Луи.
Сякаш, за да ме убеди в това, той се отказа от красноречието и се съсредоточи върху моята цепка. Пъхна като кутре в нея лицето си, което подгизна от прозрачния и благовонен нектар. От време на време вдигаше глава, за да долови по-добре миризмата, полепнала върху горната му устна, но веднага след това отново се отдаваше на изследване на моите недра. Самата аз бях като омагьосана от опиянението, което предизвиквах у него.
Трети час, отстраняване на венчелистчетата