Пети час, галене на стъблото
Само не си мислете, че приемах нашия годеж като цъфтеж, от който ще се възползвам единствено аз. Нощта вече бе обгърнала замъка, животните наоколо бяха подели своята нощна симфония, когато най-сетне реших, че цветето на свой ред трябва да се погрижи за градинаря.
Луи все още не беше свалил дрехите и аз го съблякох с всичката нежност, на която бях способна. Когато накрая застана пред мене гол, целунах отделно всяка от многобройните му татуировки, вкусвайки тяхното дълговечно мастило, вдъхвайки мотивите им, също както той бе сторил с моите. Чувствах го как потреперва при всяко докосване на устните ми.
Моите устни. По време на доброволното ни затворничество в „Жозефин“ той бе написал ода за тях, посвещавайки ме в литературния жанр, наречен хвалебствие. Това бе кратко стихотворение, посветено на част от анатомията на жената, твърде разпространено през епохата на Ренесанса. Само за няколко минути той го състави, черпейки вдъхновение от модела, който се намираше пред очите му:
Устни, допрени до моите устни,
устни, от сладък плод по-вкусни,
които не знаят ни умора, ни леност.
Устни, които ще вкуся блажено,
макар че те също са гладни за плът.
Устни, цвете на твоето тяло,
навеки сладостно впити в мен.
Устни, лапнали моя член.
Отново откривам ги аз всеки път.
Устни, на които вечно съм в плен!
Не притежавах неговото перо, но пък разполагах със сочните плодове, който той толкова обичаше.
Като отглас от неговите стихове, аз полагах устните си навсякъде, където ми посочеше. Предварително ги навлажнявах, притисках ги, сякаш исках да изстискам сока им. Виждах, че тази моя игра го влудява. Обикновено толкова спокоен, сега той се извиваше, давайки израз на обзелата го страст.
Когато най-сетне устните ми стиснаха главичката на члена му, ми се стори, че направо ще се задуши. Разтвори широко уста и напразно се опитваше да си поеме въздух.
– Да... – едва успя да прошепне той.
След годината, прекарана на служба при него, му бяха добре известни възможностите на моята уста, когато тя се захванеше с набъбналия му пенис, поемеше го чак до основата и покриеше със слюнка тестисите му.
Въпреки това този път успях да го изненадам. Измислях всевъзможни варианти, безброй необичайни способи да играя с така възпетите си устни, като ги движех постъпателно, смучех, лапах, дърпах, притисках, за да изпитам докрай направата на неговата мъжественост.
– Внимавай – предупреди ме сподавено той.
Не желаех да се изпразва в устата ми. Не и този път. Бързо се отдръпнах, сграбчих задника му и го придърпах, за да усетя твърдостта с гърдите си.
Струята сперма избликна и ги ороси. Белите й капки изрисуваха бразди там, където преди бяха цветята от черен грим, които Луи бе изтрил. Те бавно се стичаха по кожата ми, между гърдите, в трапчинката на шията, разперваха се като венчелистчета на цвете.
Шести час, садене на леха
Следващият час бе посветен на редуващи се един след друг пориви, на по-волни нападения, на отдавна очаквани фигури. Нощта вече преваляше. Съвсем основателно чувствахме известна умора. За да се преборим с апатията и дрямката, която витаеше из въздуха около нас, въведох някои новости в програмата: всички наши пози приемаха названията или формата на цветя. Така последователно минахме през лотос, орхидея и лиана, като при последната лежахме изпънати един до друг, като краката и ръцете ни бяха вплетени по невъобразим начин.
В този особен начин да правим любов растителността присъстваше не само с имена, но и чрез присъщата й гъвкавост и бавност, която се стремяхме да постигнем. Нито едно движение на Луи в мен не бе нито припряно, нито прекалено силно. Членът му сякаш пропълзяваше и никога не проникваше прекалено навътре. Ласките му сякаш по-скоро ме обгръщаха. Спазмите само привличаха мъзгата на тялото му към повърхността, по-близо до мен.
Любехме се вече цял час, внимавайки да не стигнем докрай, обуздавайки оргазмите, почти неподвижни един до друг, дебнещи всяко подмолно движение вътре в нас. За нас това бе сериозно изпитание. Просто се плъзвахме от една наслада към друга, от едно желание към следващото...
Именно в това се състоеше магическата формула. Също както в природния цикъл, нищо не се губеше. Удоволствието, което единият от нас изпитваше, биваше подхранвано от желанието на другия и така нашият плам непрестанно се възраждаше.
На моменти се въздържах да стегна вагината си около члена му или се опитвах да не обръщам внимание как той пулсира вътре в мен като сърце. Стига да можех, стига да имах сили, бих написала на свой ред хвалебствие в негова чест.