Седми час, подхранване на почвата
Ришар, за чието присъствие навън почти бях забравила, почука откъм съседната стая, наречена всекидневна на императрицата, и на вратата се показа изморената му физиономия. В ръцете си държеше сребърен поднос с чаши, голяма кана с кафе, сладкиши и сушени плодове.
– Малко подкрепление?
Приехме предложението му с въздишка на облекчение. Той положи своята лепта върху малката египетска масичка, като преди това разчисти остатъците от предишната закуска. След това веднага се оттегли. Мълчаливо и с охота двамата възстановихме силите си.
След като отново се озовахме в леглото между двата позлатени лебеда, отначало ми се стори, че сме на път да заспим. Ала той долепи устни до ухото ми и почувствах, че се готви да каже нещо.
– Обичам те...
Не се бях излъгала. За разлика от Давид, който непрестанно сипеше уверения в чувствата си, Луи бе същински скъперник. Може би дори това бе първото му признание.
– ...И толкова обичам да ми поднасяш изненади.
Първата му фраза бе за мен като трофей. Втората бе по-скоро като подканяне за онова, което все още ни предстоеше. След като харесваше моята предприемчивост, нямах никакво намерение да го разочаровам. Мълчаливо отвърнах на целувките, с които отново ме обсипваше, преплетох крака в неговите и прокарах ръка по задника му, а после я преместих върху неговия пенис.
Не си спомням добре думите, които разменихме след това. Помня само, че говорихме за сериозни неща. По-конкретно за нашия съюз. Луи спомена брачния договор, като не пропусна и договора, който Давид ми бе предложил да подпиша. Между две прозявки намерих сили да го запитам какво ще съдържа нашият, съставен от същия господин Оливо, и да предложа той да бъде предоставен на господин Вюрман, нотариуса на мама.
Някои растения не раждат само цветя. От тях изкарват и стерилни издънки – и дори бодли.
Осми час, устояване на смяната на сезоните
За съжаление, той бе най-трудният, най-оскъдният откъм цветя и, въпреки изпитото обилно количество кафе, борбата се оказа най-трудна. Отвън растенията бяха покрити с благодатна роса. Бяха тъй прекрасни, тъй нетърпеливи да се измъкнат от прегръдката на нощта, тъй жадни за слънчева светлина. Тогава си помислих, че тези часове ще бъдат последните, които ще прекараме затворени. След съзряването на нашата двойка в сянката на „Шарм“, а сега и тук, бе настъпило времето да излезем на открито.
Ала засега, за да се възползваме от свежестта на зората, ми хрумна да бръкна с ръка вътре в себе си. Извадих я, цялата мокра от циприн, нито прекалено течен, нито прекалено лепкав. След това намазах с него всички части от тялото на моя любовник, които сметнах за нужно: бузите, челото, шията, гърдите и дори устните, които той веднага облиза жадно. Не пропуснах слепоочията и трапчинките зад ушите, защото от опит знаех, че само няколко капчици на това място възбуждат повече, отколкото на кое да е друго.
Когато приключих, той ми отвърна със същото с помощта на семенна течност. Ала аз нито се шокирах, нито се погнусих и дори ми се дощя да опитам нейния вкус направо от извора.
Девети час, радост от настъпилата нова пролет
Очите на Луи вече се затваряха, на път да се предадат, когато Ришар обяви присъствието си с леко почукване на вратата и се показа, следван от някаква неясна сянка.
– Госпожицата, която очаквате, е тук – обяви полугласно той.
– Благодаря. Поканете я да влезе, ако обичате.
Разпознах младата жена по военната фуражка, която носеше, когато я видях за пръв път в ателието „Драгон Тату“ на улица „Роа дьо Сисил“.
Самата тя носеше немалко татуировки по видимите части на тялото си, включително ръцете, китките и шията, и имаше мъжка стойка, която контрастираше с нежните черти на лицето й.
– Здравейте – поздрави тя и леко се усмихна.
– Заповядай, Стефан, влез.
Стефан, по подобие на актрисата Стефан Одран, чието собствено име бе толкова мъжко, колкото го позволяваше законът.
Луи излизаше от летаргията и сякаш едва сега забеляза нашата гостенка.
– Стефан?
Познаваше я добре, тъй като именно на нейната умела ръка и талант дължеше най-красивите свои татуировки, включително преплетените рози на лявото рамо.
– Какво правиш...?
– Шшт, малко търпение, господине! – накарах го да замлъкне аз.
Татуистката с комбинезон в защитен цвят извади своите пособия и старателно провери тяхната стерилност и изправност. Когато всичко беше готово, се обърна към мен: