– Съгласно вашите указания – продължи нотариусът – ние обявихме за продажба основната част от имуществото на госпожа майка ви, а именно къща, находяща се на адрес улица „Риго“ № 29 в Нантер, на която тя бе единствен собственик. А вие фактически – единствена наследница. Както вероятно ви е съобщил моят секретар по телефона, ние получихме сериозна оферта за покупка на този имот и ако условията ви удовлетворяват, бихме могли да пристъпим още днес към подписването на съответния договор.
– Съгласна съм – промърморих аз.
– Добре, добре, добре – опита се той да ме подкрепи с широката си усмивка.
Запитах се дали винаги повтаря по три пъти формулите за одобрение, или го прави само по отношение на мен, предвид печалното ми изражение.
– Значи, ни остава да подготвим документите и вие ще можете да ги подпишете в съседния кабинет само след няколко минути. А междувременно...
Той свали очилата и заедно с тях от лицето му изчезна добродушното и донякъде сластолюбиво изражение.
– ... Бих искал да ви предупредя. Сумата, която ще получите, е значителна. А опитът показва, че подобен капитал се прахосва много по-бързо, отколкото се натрупва.
Дали бе отправил пълен с укор поглед към чантичката ми с монограм, или така ми се бе сторило? Дали не ме смяташе за една от онези фешънки, които са в състояние за нула време да превърнат майчините пари в модни дрънкулки? Или за обикновено момиче, неопитно и податливо на влияние, заобиколено от тълпа използвачи...
– Напълно съзнавам това.
– Браво! – възкликна той, този път само веднъж. – Ако желаете, мога да ви предложа някои изгодни вложения.
Ето че си идвахме на думата. Изобщо не се съмнявах, че въпросните вложения щяха да донесат на този хитрец значителна печалба.
– Благодаря, но вече имам известна идея в какво да вложа тези пари.
– Аха, аха, аха – утрои той огорчението си с театрален тон, а челюстите му ненадейно се свиха. – И какъв е вашият проект, ако не смятате въпроса ми за недискретен?
– Да купя апартамент в Париж.
Апартаментът, който така и не купихме заедно с Фред. От който се бях отказала поради годежа си с Давид, а след това в началото на връзката ми с Луи. Апартаментът, за който от години мечтаех, който обзавеждах във въображението си до най-малката подробност, избирах в мислите си цветовете на стаите и всичко това беше като балсам за душата ми.
– Хм – изръмжа той с гримаса. – Без съмнение сумата, която наследявате, е доста значителна, но предвид цените на недвижимите имоти, едва ли ще можете да се сдобиете с най-доброто.
– Нямам особени претенции.
Дали тези мои думи наистина го бяха накарали да поруменее, или само така ми се бе сторило поради слабото осветление на зле ориентираното му бюро?
– Тоест?
– Гарсониера или обикновен двустаен ще ме задоволи напълно.
– Ясно, ясно, ясно... Вече разбирам – оживи се той. – Значи, искате да инвестирате в жилище?
– Да... По принцип.
За какво всъщност би могла да послужи една гарсониера на мен, която неотдавна се бях настанила на хиляда квадратни метра жилищна площ в разкошен дом? Може и такава да е била младежката ми мечта, като доказателство за успех и независимост, придобивка, която само преди година би ме изпълнила с радостно удовлетворение. Само че в резултат от обстоятелствата всичко това бе вече минало. Впрочем само отчасти. Очевидно нямаше да живея там. Ала самата мисъл, че аз, невзрачната Анабел от Нантер, притежавам такъв имот, поне временно би преодоляло страхотното недоверие в собствените ми възможности.
– Доста разумно решение.
Нотариусът примигна, разбира се, три пъти едно след друго, за да покаже одобрението си.
– Същевременно... – побърза да внесе нюанс той, като шумно си пое въздух. – Като вземем предвид другия проблем, с който се занимаваме в момента...
Почука с пръст по втората папка, уместно поставена до лявата му ръка, при това отново три пъти.
– ...налага се да ви запитам: желаете ли тази придобивка да бъде включена сред имотите, упоменати във вашия брачен договор?
– Е... – поколебах се аз. – Нали това не е задължително?
– Напротив, напротив, напротив. Само че, както виждам, вие сте се спрели на съпружеска общност само за придобитото по време на брака. Всичко, с което се сдобиете преди датата на сключване на гражданския брак, си остава само и единствено ваша собственост. В това отношение не може да има никакво колебание.