Лакеят в тежка ливрея и със свещник в ръка, който ме посрещна на входа, допълнително засили у мен усещането, че съм попаднала в миналото. Вероятно го бяха предупредили, че само аз няма да следвам дрескода на вечерта, защото ме нарече по име:
– Добър вечер, госпожице. Нали вие сте Ел?
– Да.
– Роклята ви се намира в гардеробната отляво – обясни той, като отстъпи, за да ме пропусне.
– Благодаря.
– Ще ви помогнат да я облечете.
Вътре вече гъмжеше от мъже във тъмни фракове и жени в яркоцветни рокли. Една от тях, млада, с черни коси, които падаха на букли над ушите й, веднага ме пое, без дори да ми позволи да подиря с очи стопанина.
Въпреки че осветлението беше само от свещи, успях да зърна разкошната обстановка, възстановена в първоначалния си вид. Доколкото можех да съдя, резултатът си струваше годините търпение и прахосаното богатство на Луи. Разпознах неопомпейския стил на дома Дюшеноа, но доведен до необикновено съвършенство. Всеки от цветните фризове беше инкрустиран с тънки златни нишки, всеки таван бе украсен с орнаменти във формата на древни инструменти, лири, авлоси, арфи, обрамчени от райски птици. След последното ми идване тук явно са били добавени допълнителни детайли, щрихи и краски.
– Харесва ли ти?
Тъкмо стягах тесния корсет от розова коприна, преди да облека върху него подбраната за мен копринена рокля със същия цвят, когато топлият глас на Луи прозвуча в ухото ми. Заедно с него до мен достигна уханието на ванилия и лавандула, което вече тъй добре познавах, скъп спомен от миналото и обещание за бъдещето. Усещах как дъхът му играе с непокорните кичурчета на кока, който току-що ми бяха направили. От месеци живеех с Луи Барле и той продължаваше да предизвиква у мен само с присъствието си телесен и душевен трепет, прониквайки в най-скритите ми помисли. Още бях в плен на този трепет, когато той постави нежно ръка върху рамото ми. Докосването му сякаш ме опари.
– Кажи ми... – настоя той. – Как го намираш?
За облеклото ми ли говореше той, за реставрирания ни дом, съвършен във всяко отношение, или за празненството, най-екстравагантното и изисканото, на което някога бях присъствала?
– Да, чудесно е.
– Почакай... Това е само началото!
Завъртя ме към себе си като кукла, за да докаже думите си. Най-сетне обърнах внимание на безупречната му осанка, която ни най-малко не страдаше от осакатеното коляно, на върховната му елегантност, същинско въплъщение на романтичните му химери. Беше облечен като денди: втален тъмносин редингот с широки поли, златиста жилетка и копринен шал, тесен кремав панталон, високи обувки и гети от същия цвят.
Той прочете възхитата в очите ми и веднага ме поправи:
– Не говорех за себе си, разбира се... А за всичко, което ни очаква тук.
Когато включеше на подобен възторжен регистър, започваше да ми напомня своя брат. Все пак се въздържах от забележки и по-скоро го насърчих с усмивка, след това с целувка, после с още една, приключвайки поздрава с лек реверанс:
– Разбрах, милорд.
През последните месеци бях вземала участие във всички фантазии, които той измисляше за нас, без нито за момент да проявя сдържаност. Макар почти да не напускахме хотел „Шарм“, не оставахме през цялото време затворени в „Жозефин“, нашата любима стая номер едно. В зависимост от деня или от прищявката, Луи ми показваше останалите стаи, носещи имената на други куртизанки: госпожица Дешан, Кити Фишер, Кора Пърл, Валтес дьо ла Бин и Лиан дьо Пужи.
Във всяка от тях бях посвещавана в някое проявление на многоликия секс. И дума не можеше да става да ме отстъпва на други устни или на други ръце, нито да пък аз да оставя драгоценния си любовник на чужди ласки. Просто двамата потапяхме страстните си пориви в нова атмосфера на изострена чувственост. Така открих удоволствието от правенето на любов под чужд поглед, открих секса редом с друга двойка, която също черпеше от това съседство вдъхновение за разгаряне на собствените си наслади. От ненаситни любовници се бяхме превърнали в развратни воайори без табута, но и без перверзии. Като естествено продължение, двойките, които споделяха нашето ложе, се явяваха наследници на куртизанките и техните любовници от миналото.
Пискайки от престорена уплаха, две госпожици прекосиха хола по голи задници, само по корсети, последвани от чифт навирени пениси. Едва тогава разбрах, че нощите, прекарани в „Шарм“, са били само обикновени репетиции. Истинският спектакъл щеше да се състои тук, тази вечер.