В този момент черната завеса се вдигна и видяхме три танцьорки по почти прозрачни бикини в телесен цвят, които така изглеждаха много по-предизвикателни и съблазнителни, отколкото ако бяха голи. Въпреки смущението, предизвикано от тяхната поява, веднага познах една от тях, метиската Саломе. Втората беше Пеги, приятелката на София от времето на „Нощните красавици“, която ни бе услужила с фолксвагена „бръмбар“ с подвижен покрив. А третата бе самата София. Те се кълчеха похотливо с муцунки и погледи на невинни кошути, опитвайки се да следват неравния ритъм на космополитната мастурбация.
– Да бяха се опитали да внушат на тези момичета поне малко приличие... – възмути се полугласно Ребека.
– В течение ли бяхте?
– Какво говорите, в никакъв случай! – възмути се тя. – Никога не бих подкрепила подобна... свинщина!
Луи би могъл да наеме за своето малко шоу коя да е жена. Всяка би приела, стига да притежава достатъчна доза безсрамие. Само не и София. Не и моята приятелка! Не и за подобен ексхибиционизъм!
– София е истинска танцьорка – защитих я аз. – Професионалистка. Само че...
– Зная, зная, разбира се!
През това време София започна да показва стриптийз, който се свеждаше до разкопчаване на горнището на банския. Беше се втренчила право напред, очевидно за да не среща смущаващите погледи на зрителите.
Що се отнася до Луи, Давид Гарше и Албан, те очевидно бяха доволни от стъписването, което бяха успели да предизвикат, и се смееха доволно като хлапаци. Присъстващите бяха объркани и смутени, като не знаеха дали да слушат, да гледат, или да размишляват върху смисъла на това странно представление.
– Окей! Изчезвам оттук! – промърморих накрая аз и се отправих към изхода.
По глъчката на струпалите се отвън минувачи разбрах, че всичко се излъчва по екраните на витрината. Запитах се дали звук и образ могат да се обхванат в тяхната цялост.
Съмнението ми се разсея, когато излязох от галерията. Кадри с трите танцьорки се редуваха със сцените на мастурбиране, предавани директно от различни краища на света... И всичко това направо на улицата?
Нима тези хора наистина се бяха побъркали?
Надзърнах вътре и видях как Луи прекосява тълпата журналисти и гости, за да ме настигне. Тъкмо в този момент се дочуха сирените на бързо приближаващи полицейски коли. Луи все още не бе успял да стигне до вратата, следван от Албан, когато пред нас се появиха двама цивилни полицаи, които се отличаваха единствено по оранжевите ленти на лявата ръка.
– Полиция... Полиция, пуснете ни да минем, ако обичате.
Те се опитваха не толкова да разпръснат тълпата любопитни, колкото да се доберат до входа. Сцената ми се стори толкова сюрреалистична, че вместо да си тръгна, както смятах преди малко, останах неподвижна на тротоара, заобиколена от множеството смаяни зяпачи.
По-възрастният от двамата полицаи, русокос, плешив здравеняк с късо подстригана брада, хвана някакъв мъж, който му препречваше пътя, и го запита:
– Вие ли отговаряте за този панаир?
– Не, защо? – вяло отвърна непознатият.
Междувременно другият полицай, слаб и тъмнокос в контраст с колегата си, снимаше витрината с големия фотоапарат, който висеше на врата му.
Луи най-сетне бе успял да се измъкне от галерията толкова бързо, колкото му позволяваха недъгавият крак и бастунът. Той изобрази върху лицето си необичайната за него приветлива усмивка, при която никога не се появяваше трапчинката на бузата му, и сърдечно протегна ръка:
– Луи Барле. Аз съм законният управител на галерията.
– Капитан Льошер... – отвърна полицейският служител, без да поеме протегнатата към него ръка.
– Мога ли да запитам на какво дължим честта на вашето посещение, господин капитан?
– Подигравате ли се с мен? Нима не виждате какъв цирк се оформя в резултат от излъчването на тези ваши записи между приятели?
Той посочи обвинително екраните, върху които в този момент на метър и половина по диагонал се виждаха мъжки и женски полов орган. Във вагината бяха пъхнати два пръста и по всичко личеше, че оргазмът никак не е далече.
– Вижте какво, не искам от вас да разберете или да оцените... – стегна се Луи. – Само че в случая става въпрос за изкуство. При това за изкуство, което хората харесват.
Сякаш, за да го опровергае, в този момент цялото устройство загасна както на витрината, така и в галерията. Очевидно суетящият се Албан се бе изплашил и незабавно бе сложил край на представлението.