Полицаят изгледа Луи, след което спокойно, но категорично заяви:
– Това, което пропуснах да ви съобщя, е, че представлявам Отдела за закрила на малолетните. Като такъв не съм компетентен да преценя дали това е изкуство, или не. Само че със сигурност мога да ви кажа, драги господине, че показването на сексуални сцени на улицата, само на двеста метра от средно училище, представлява сериозно нарушение на правата на детето. И престъпление, което се наказва със затвор.
Последната дума шибна Луи през лицето и го накара да онемее.
Младият полицай с фотоапарата се приближи до своя началник и извади от джоба на якето си белезници. Сред тълпата минувачи премина вълна от недоволство.
– Бихте ли ми обяснили за какво всъщност става въпрос? – запита Луи, който изведнъж бе станал сериозен.
– Много просто, ще трябва да ни последвате като задържан.
При тези думи тъмнокосият полицай пристъпи към Луи с явното намерение да закопчае китките му.
– Почакайте... Ще дойда с вас, но не смятам, че е необходимо да се прибягва до подобни методи.
– Много сте любезен, но методите избирам аз.
С кимване на глава той даде знак на колегата си, че може да действа. Луи отстъпи назад, но после се отказа от съпротивата. За миг полицаят изви ръцете му зад гърба и хвана китките му в стоманените гривни. После побутна моя годеник към по-близката от двете спрели коли, чиято синя мигаща светлина продължаваше да озарява улицата.
Колкото и ядосана да бях на Луи, все пак у мен уплахата и съчувствието взеха връх. Не бих могла да понеса да го откъснат от мен и да го отведат като някакъв престъпник. Усетих как коремът ми се свива в странни спазми, които като цунами се спуснаха надолу и стигнаха между бедрата. Тялото ми не бе съгласно той да ми бъде отнет.
Тези пулсации ме откъснаха от вцепенението. Промуших се през първата редица любопитни и най-сетне се намесих:
– Господин капитан!
– Вие коя сте? – обърна се рязко към мен брадатият блондин.
– Аз съм негова годеница.
– И какво от това?
– Мога ли да знам кой ви предупреди?
– Моля? – престори се, че не разбира въпроса ми той.
– Не ме убеждавайте, че случайно сте минавали край витрината. Откриването на изложбата едва сега започва. За да пристигнете толкова бързо, непременно някой ви е осведомил, нали?
Въздържах се да не кажа, че някой ни е издал.
Той присви очи, сви лице и отвърна кратко:
– Едно сдружение на родители.
– На родители на ученици ли? – зачудих се аз.
– В другия край на тази улица се намира лицеят „Виктор Юго“, госпожице. Съгласно член 227, алинея 24 от Наказателния кодекс, показването на порнография под каквато и да било форма се наказва с три години затвор и глоба от 75 000 евро. Разполагането на секс магазини и на заведения, предназначени за възрастни, е забранено в периметър двеста метра от учебно заведение. Такъв е законът.
– Само че това не е секс магазин! – възмутих с аз. – Това е художествена галерия!
– Просто казвам, че трябва да бъде направена надлежна проверка, когато става въпрос за подобен род изкуство.
Канех се да продължа в опит да разбия предразсъдъците на полицейския служител, но в този момент върху рамото ми легна приятелска ръка. Беше Албан.
– Остави! – прошепна той на ухото ми. – Само ще утежниш положението му.
– Мамка му, не може да оставим да го отведат просто така!
– Остави, казвам ти. Самият аз през последните десет години съм минал през това поне половин дузина пъти. Ще се оправи. Не се тревожи.
Коремът ми говореше обратното. Тежка оловна топка бе притиснала матката и вътрешностите ми.
Изгледах как вкараха Луи на задната седалка в пежото без отличителни знаци, как татуираната на шията му роза сякаш вехне, докато изчезва в купето на колата.
– Ще го държат ден-два. Ще се опитат да го сплашат, но мога да те уверя, че нищо лошо няма да му се случи – опита се да ме успокои Албан, осланяйки се на личния си опит. – Освен това по време на задържането имаш право на адвокат.
– Адвокат ли? Но кой адвокат?
– Зерки – отвърна той, сякаш това се разбираше от само себе си. – Жан-Марк Зерки. Адвокатът на Луи. Не го ли познаваш?
Луи ми бе споменавал за него по повод уволнението от групата „Барле“, но до този момент никога не го бях срещала. Дори не подозирах, че въпросният адвокат знае за новата дейност на моя бъдещ съпруг.
– Впрочем Луи ми заръча да ти предам това.
Брадатият галерист ми подаде плосък ключ с многобройни дребни нарези. Такъв модел ключове обикновено са предназначени за секретни брави на бронирани врати.