– Лесно ти е на тебе. Премести се от майка си при Давид, а след това от Давид при Луи... Я ми припомни налагало ли ти се е досега да плащаш наем? Да мислиш какво ще сложиш в хладилника? Или да се тревожиш за просрочените сметки?
Забележката й не беше справедлива и дори малко жестока. Тя усети това и ме погледна смутено.
– Прощавай. Не исках да кажа това.
– Зная – съгласих се аз доста по-рязко, отколкото би ми се искало.
Отпих от горещия чай, за да преглътна риданието, което напираше в гърдите ми. Никак не ми се щеше да избухна в сълзи пред нея. Постепенно успях да се овладея.
– Във всеки случай не това е проблемът между нас – продължи тя.
– Какво искаш да кажеш?
– Все още не можеш да преглътнеш, че съм спала с него преди теб.
С него, с Луи. Не за пръв път, когато кажеше „него“, беше ясно кого има предвид. Сега обаче положението беше различно, защото най-сетне двете говорехме открито за това.
– Изобщо не е вярно – защитих се не много убедено аз.
– Напълно вярно е и много добре го знаеш.
Ако в този разговор искреността бе водеща, то София определено печелеше преднина.
– Окей... Трябва да признаеш все пак, че не е много приятно да научиш, че твоят любовник е изчукал най-добрата ти приятелка, преди още дори да те е целунал – отбелязах горчиво аз.
– Значи, излиза, че тебе те целува, а мене ме чука. Чудничко!
– Все пак тогава ти не си била София, а момиче на повикване.
– Вярно. Както е вярно също така, че миналото не може да се върне назад. Колкото и да ми е неприятно...
Луи обаче изобщо не беше на същото мнение.
Именно поради тази причина искаше да правим любов на всички места, които навремето бяха представлявали нещо за двама ни. Особено там, където единият от нас бе изпитал най-силни чувства.
Смяташе, че моето и неговото минало, включително и най-продължителните ни лутания, биха могли да се припокрият от еротичните спомени, които ще изковем заедно. Не искаше и да чуе за забрава. Използваше тъкмо глагола „припокривам“, все едно че ставаше въпрос за саван.
Така, преди няколко дни ме бе завел в кафене „Антикер“ под предлог, че недалеч оттам, в „Друо“, ще има разпродажба на мебели от началото на ХІХ век. Не бях запазила лоши спомени от това малко приятно заведение на улица „Гранж Бателиер“. Онова, което ме свързваше с него, бе по-скоро навикът да сядаме там заедно със Софи. Ала това бе достатъчно, за да накара Луи да ми предложи за него едно ново, чувствено впечатление.
– Изпий си кафето и върви в мъжката тоалетна – бе ми наредил съвсем сериозно той.
– Защо не в дамската?
– Защото там винаги е по-населено. А освен това един мъж никога няма да се оплаче, че някаква двойка лудува в една от кабините.
– Сигурен ли си?
– Абсолютно, госпожице. Най-много да остане, за да по-слуша какво става в съседство. Докато никога не се знае как би реагирала една жена. Би могла като нищо да ни издаде на съдържателя.
Дали говореше от опит? Бил ли е вече изненадан в такова положение, или самият той е влизал в ролята на воайор, който се възбужда от близостта на развихрилите се наблизо влюбени?
Подчиних се и избрах по-широката от двете малки кабини в мъжката тоалетна. Както в повечето парижки кафенета, чистотата бе по-скоро относителна и вонята на урина вземаше връх над синтетичната миризма на цветя от почистващите препарати.
След около две минути дочух накуцващата му походка по плочките, а после почукване по кафявата дървена врата.
„Три кратки, а след това две дълги почуквания. И тогава ще ми отвориш.“
Това бе уреченият сигнал. Той се промъкна до мен в тясното пространство и аз установих, че вече се е погрижил, поемайки този риск, да остави сакото си на стола в салона.
„Няма да разполагаме с много време. Веднага минаваме по същество“, бе ме предупредил той.
Така и стана. С разтуптяно сърце и пулсиращи слепоочия почувствах острия повик на тялото си, за който ми бе говорил. Страхът да не бъдем разкрити се добавяше към неудобството на оскъдното пространство, с което разполагахме. Очевидно бе, че един полов акт, достоен да се нарече такъв, би бил трудно осъществим. Това веднага ми стана ясно и затова паднах на колене, ловко смъкнах ципа на панталона му и измъкнах члена, който веднага изскочи, вече вирнат и с бисерна капчица на върха.
„Ще ме смучеш по-жадно от всякога.
– Нима? – бях се усмихнала дяволито аз. – И откъде си толкова сигурен?
– Ще видиш.“
Видях. Издутата главичка на члена му в полумрака, бързаща да проникне между устните ми. Лицето му, гледано изотдолу, сгърчено от желание. Ръцете му, опрени в страничните стени, за да запази равновесие и да не се строполи върху мен.