Освен това почувствах. Специфичната миризма на пениса му взе връх над всички останали. Уханието на моя мъж, на моя повелител, който маркираше своята територия и изместваше всички онези, които бяха пребивавали тук преди него.
Дали причина бе опасността? Или може би нетърпението му, а преди всичко неговата уязвимост? Дори не се замислих върху това. Не изследвах с език препуциума, както обикновено обичах да правя. Просто събрах влажни устни около най-сладкия и най-сочен плод и започнах шумно да го галя, а по тях избиваха лиги като на кучка, която се храни от паничката. Жадна за него.
„Вероятно ще се изпразня в устата ти и трябва да имаш готовност за това.“
Много скоро усетих, че това ще се случи всеки момент. Начинът, по който ме сграбчи за косите, притисна главата ми към корема си и проникна едва ли не в гърлото ми. Дишаше все по-учестено.
Вратата на тоалетната неочаквано хлопна и аз замръзнах неподвижно с наполовина вкаран член в устата. Луи сподави пъшкането си, докато посетителят се облекчаваше в съседния писоар, без да разбере какво се случва само на няколко крачки от него, под прикритието на кабината с облицовка, имитация на махагон. „Не мърдай!“, подсказа ми с поглед моят любовник. Мъжът все още се бавеше. Чувах как урината се стича ритмично. Питах се какъв ли е той – млад, стар, красив или не? И как ли изглежда увисналият му член.
„А аз на какво ще имам право?
– Ти ли? Ти сама ще се галиш, хубавице.“
Именно с това се заех. Пъхнах ръка под роклята, дръпнах настрани слиповете и отначало плахо прокарах пръсти по влажната си вулва. Беше толкова възбудена, че едва се сдържах да не изстена. Мъжът отвън най-сетне приключи и неочаквано се обади:
– Има ли някой там?
Никой не му отвърна и той не повтори въпроса си, така че можах да пъхна среден пръст между широко разтворените устни. Вълна от влага веднага обля ръката ми. Струва ми се дори, че няколко капки циприн паднаха върху мръсните плочки. Луи ме изяждаше с очи. Гледаше ме отвисоко и вероятно виждаше преди всичко своя член, вкаран в устата ми. Вероятно подобна картина го възбуждаше до крайна степен. Същевременно принудителната неподвижност за него бе същинско мъчение.
Най-сетне чух как водата потече в мивката, сетне шума от рулото кърпи и непознатият излезе от тоалетната, без повече да се интересува от нас. Тогава с нова сила раздвижих пръста си в мен. За да стигна по-дълбоко, повдигнах левия си крак и вагината ми широко се разтвори. В тази позиция можех да докосна нови чувствителни места. И всеки път плътта под пръстите ми незабавно набъбваше. До корема ми достигаше трепет, не толкова силен, но постоянен, който започна да разтърсва цялото ми тяло.
Едва обърнах внимание, когато Луи възобнови движението си в устата ми.
„Смяташ ли, че по този начин може да се постигне оргазъм?“
И въпреки това го постигнахме. Почти едновременно. Усетих в устата си вълна, която се разля като млечен облак в гореща напитка. Жадно погълнах гъстата, лепкава, хранителна течност.
Под мен малката локва се бе разширила. Луи ме вдигна със силната си ръка и улови мокрите ми пръсти. Лапна ги и лакомо ги облиза.
Нямаше никакво съмнение, че занапред по друг начин щяхме да гледаме на менюто в „Антикер“.
Топлият глас на София ме откъсна от спомените:
– Имай предвид обаче... Без поръчката, която ми възложи Ребека с него, може би вие двамата никога нямаше да се срещнете.
– Как така?
– Те не искаха да ти го казвам...
– „Те“ или „той“?
– Те, в множествено число. Ребека и Луи.
– Защо?
– Иди ги разбери – въздъхна тя и вдигна очи към небето. – Онова, което знам, е, че първата вечер, когато имах среща с него, пазех в мобилния си телефон снимка на нас двете.
Спомних си тази снимка. Бяхме я направили тъкмо в „Антикер“ една вечер, когато здравата се бяхме подкрепили. Снимахме се от ръка, вече доста пийнали, и за нас в това се състоеше нейната стойност.
– По едно време телефонът ми иззвъня – продължи София – и на екрана излезе нашият портрет. Да речем, че се намирахме в позиция, при която той не можеше да не го забележи... Освен това веднага поиска да му хвърли едно око.
– И това ли е всичко?
– Не... Попита ме освен това коя си.
– Искаш да кажеш... че ме е видял, преди да се срещнем? Преди да ме открие в картотеката на „Нощни красавици“?
– Да. И дори преди да изпълниш поръчката с Давид. Всичко това се случи около месец преди прословутата вечеря, организирана от бивши възпитаници на Висшата школа по финанси.